Баста! Спасението е трибуни, които да държат на каишка българските институции: В противен случай -фарсът продължава
Едно е сигурно – в България законът е като ластик: разтеглив за приятелите и непреклонен за враговете. Докато един крадец на луканка лежи в затвора с присъда, която му коства младостта, Васил Божков – известен още като Черепа, си отдъхва, обмисляйки дали да си купи нови куфари за евентуалното му „неочаквано“ напускане на страната. И то с благословията на съда! Честито на всички вярващи в правосъдието – поредният цирк на абсурда започва.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Софийският градски съд, явно ръководен от духа на неограничената благосклонност, позволи на Божков да пътува зад граница, като се позова на неговото „примерно поведение“. Ех, бедни ми Христо Ботев, какви добродетели само! Човекът се укриваше три години в Дубай, върна се не защото реши да сътрудничи на правосъдието, а защото местните власти го натовариха на самолета като забравен багаж. А сега съдът намира това за „добро поведение“? Интересен критерий.
Но нека не виним само съдиите. Те просто следват логиката на институциите ни, които от години практикуват спорта „престъпникът винаги печели“. Прокуратурата, след като дълго време наблюдаваше Божков като заспал котарак – мишка, най-накрая се сети да протестира вдигането на забраната му за напускане на страната. Браво, момчета, няколко дни по-късно и щяхте да го направите след като Божков вече се наслаждаваше на слънцето в някоя безекстрадиционна държава.
Политическите бухалки и вечната безнаказаност
Големият въпрос е: защо изобщо стигнахме дотук? Защо години наред този човек управляваше империя от сиви и черни бизнеси, без никой да го пипне? О, вярно, защото всички са в комбина. Управляващи, опозиция, бизнес елит – една голяма фамилия, която си дели баницата и после се прави на изненадана, когато някой от тях реши да избяга с цялата тава.
Асен Василев и компания от „Продължаваме промяната“ може би са сред онези, които тайничко гледат на Божков като на полезен „актив“. Дали проектът им е подкрепен от него? Дали един олигарх с амбиции се е опитал да си направи политическа партия, за да узакони схемите си? Всички тези въпроси си остават с предизвестен отговор, но пък е интересно как никой не бърза да го разследва сериозно.
Новата формула на управление: Трибуни за граждански контрол
Ясно е едно: институциите не работят. България има нужда от нов модел – и то не просто смяна на един крадец с друг, а цялостно преработване на управлението. Вместо да разчитаме на корумпирани съдии и прокурори, нека народът си върне контрола, чрез система от трибуни, каквито е имало в древния Рим.
Как ще работи това? Простичко: гражданите избират група неопетнени интелектуалци с доказана почтеност, които да следят работата на властта, да разпитват, да съдят и да предават на правосъдието всеки, който злоупотребява с доверието на народа. Без имунитети, без вечни оправдания – ако си корумпиран, заминаваш директно в съда, а не в Дубай. Системата ще работи, чрез постоянно участие на обществото – отворени съдебни процеси, излъчвани на живо, директни разследвания и най-важното – народът ще има право да сваля всеки, който не си върши работата.
Време е за промяна
Докога ще търпим едни и същи игри? Докога ще гледаме как политици и бизнесмени се наместват удобно, докато народът брои стотинки? Истината е, че няма да има промяна, докато не се наложи радикален контрол върху властта. Нито Божков, нито неговите приятели в политиката заслужават повече да диктуват правилата. Единственото решение е нова система, която не позволява престъпниците да се измъкват, а ги праща там, където им е мястото – в затвора.
Що е трибун?
Трибун е длъжност в Римската империя. Военен трибун ( tribunus militum) е командна длъжност в римския легион. В епохата на Републиката военният трибун командва легион. В епохата на Империята във всеки легион има по един военен трибун от сенаторите (втори по старшинство в легиона след легатите) и пет – от съсловието на конниците.
Народните трибуни ( tribunus plebis, плебейски трибун) са длъжностни лица, (от 490 пр.н.е.) ежегодно избирани от плебеите на събранията по племена „триби“. Длъжността народен трибун е въведена, за да бъдат защитени правата на плебеите от произвола на магистратите, избирани сред патрициите.
Трибуните имат право да налагат „вето“ върху разпорежданията или постановленията на сената и на всички магистрати (освен диктатора и цензора), да арестуват и наказват с глоба магистрати (освен диктатора) и обикновените граждани, да свикват събрания на плебеите, заседания на трибутните комиции и сената и да ги председателстват, да издават едикти и да предлагат законопроекти.
Личността на народния трибун е считана за неприкосновена. Народните трибуни са задължени постоянно да държат вратите на домовете си отворени за гражданите, нуждаещи се от защита и нямат право да напускат Рим за повече от денонощие. Властта им е ограничена в чертите на града.
Най-висок подем римската демокрация има при дейността на народните трибуни Тиберий и Гай Гракх. С установяването на Империята, институцията на народните трибуни губи самостоятелното си значение, но продължава да съществува под формата на „трибунската власт“ на императора.
Народният трибунат просъществува до 3 век.
