Полицаи заковаха олигарха Иво Прокопиев край Созопол, връчвайки му над 50 фиша за превишена скорост и други нарушения

Иво Прокопиев – този хроничен бързащ без посока, човекът с повече фишове, отколкото един пощенски клон може да обработи за седмица, най-сетне бе хванат в капана на закона… или поне на някакъв негов остатък. Полицейски патрул го спря на южното Черноморие – сцената край Созопол, където лъсна едно от най-скандалните разкрития: над 50 фиша за превишена скорост. Не пет. Не десет. Петдесет и повече. Или казано по друг начин – един автопарк от глоби, достатъчен да захрани бюджета на малка община.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Ала Прокопиев, този самообявил се стожер на морала, демократ на хартия и милионер на практика, отново се направи на особено впечатлен. Нацупен, нервен, изненадан – като дете, хванато да рови в буркана с конфитюр и после питащо: „Ама какво толкова съм направил?“

Господин Прокопиев, този архитект на паралелната реалност в държавата, този граф на „Капитал“-изма, отново изигра ролята си – жертва на държавата, мъченик на свободата, гонен от „лошите сили“, докато в действителност е просто още един нагъл, надут, самозабравил се олигарх с усещането, че му се полага всичко – включително и пътната мрежа на републиката, без да му пука за закона, хората, живота.

Как така човек с толкова много нарушения все още има шофьорска книжка? Това не е просто институционален пропуск. Това е институционална капитулация пред наглостта. За такива като него КАТ не е контрол, а нещо като пункт за информация – „Здравейте, г-н Прокопиев, ето ви още 50 акта, приятно изкарване на уикенда край Созопол.“

И така, стигаме до големия въпрос: Живеем ли в България или в Република Прокопиева? Къде законът свършва и започва лъскавата му кола? Как така един човек, със своите „либерални“ пиар кампании и вечно вдигнат пръст, си позволява да бъде феодал на пътя, а ние трябва да му се възхищаваме за това?

Истината е проста: Прокопиев е алегория на самозабравилия се елит, олицетворение на онзи тип лицемерие, който размахва морални мантри публично, но частно шофира като бесен, натрупва актове, и след това се държи все едно току-що е слязъл от Марс. Сляп за реалността, глух за закона, и алергичен към отговорността.

Този човек не е просто над закона – той е символ на това как законът се огъва пред пари, влияние и нахалство. Един политически хищник, облечен в костюм на „медиен реформатор“, който накрая просто се оказа поредният недосегаем с дълъг списък от неплатени глоби.

И ако някога България спре да бъде „бананова“, ще е тогава, когато господин Прокопиев и подобните му най-накрая усетят тежестта на закона – не като досадна административна формалност, а като удар в стъклото на арогантността им.

Адмирации за полицаите свършили си работата без да ги интересува, кой стои срещу тах. Тези „последни мохикани“ в МВР заслужават награда.