Веско Потния, спасителят на народа… с мокра прегръдка

Гръмнаха медиите: Веселин Маринов разплакал България. О, чудо! Велико! Историческо! Това не било поредната песен за мокри булеварди и стари шапки, а живо събитие – той прегърнал дете. Със състрадателен поглед. Даже, представете си, казал две мили думи. Разтърсващо. Направо нова глава в учебниците по морал.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Само че докато медиите пръскат сълзи, някой друг реално върши работа. Мария Силвестър. Жената, която с „Бригада нов дом“ не просто сбъдва мечти, а буквално ремонтира човешкото достойнство, тухла по тухла. Там няма място за имитации на доброта. Там се действа. Хората живеят в две стаи, хранят се по леглата и вярват, че ще се справят. Не с прегръдки от естрадни идоли, а с истински решения – топла вода, лична стая, маса, около която да се съберат.

Да се върнем на Веско Мокрия. Какво всъщност направи той? Подари надежда? Помогна финансово? Взе ли книжка, дрешка, телефонче? Не. Просто се появи, влезе в кадър, изпъчи сърцето и се обля в ореол. Пиар с човешко лице. Класика.

А детето? Гого, който се разплака от вълнение. Който е фен. Нищо лошо в това. Но можеше ли този „герой на сцената“ да направи нещо повече от „да се навре в кадър“? Можеше. Да се бръкне и да остави нещо повече от думи. Обаче явно в шоуто не е предвидено това. По сценарий се дарява съчувствие, не стойност.

И после идват медиите. Те вече нямат спирачки. „Маринов трогна нацията“, „вдъхнови детето“, „дари незабравими емоции“… Айде стига. Кое му е незабравимото – че се потеше пред камерата, докато събира дивиденти от чуждото добро? Всичко, което Веско направи, беше да се качи на гърба на едно благородно предаване, да яхне чужда мисия и да си натрупа малко медийна светлина върху и без това лъскавия му образ на „народен любимец“.

А къде е Христовото послание в това? Да даваш без да тръбиш. Да правиш добро в тишина, а не под прожектор. Уви, тишината не прави рейтинг. А Веско, старият хитрец, го знае отлично. Ако беше толкова загрижен, защо не извади хилядарка и не подари играчка, компютър или ново яке на Гого? Да, децата имат нужда и от духовност, но и от топлина. От реални жестове, не само клишета.

Мария Силвестър го разбира това. Тя не прави шоу – тя дава решение. Сърцата, които тя отключва, не са сценични – те са истински. Нейната бригада не прегръща с думи, а с действия. И ако някой заслужава заглавия и аплодисменти, това е тя. Не Веско, не медийните папагали, а Мария и нейният екип, които вършат тежката, мръсна, но свята работа.

Нека заклеймим фалшивите светци. Нека разобличим пошлата добродетел. Нека наречем нещата с истинските им имена.

Веско Потния пак си направи реклама.
А Мария Силвестър – тя пак оправи нечий дом.

Автор: Един наблюдател с памет и чувство за реалност