Добродетели и духовни дъвки: Защо религията в училище не е въпрос на избор, а на нужда
Най-новата звезда на българската образователна сцена не е нова STEM програма, нито революционна учебна методика. Не. Това е дискусията дали в училище трябва да се изучава предмет „Религия и добродетели“. Подчертавам „дали“, защото, очевидно, някой някъде още умува по въпроса.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
За да обобщим ситуацията: ние сме християнска държава по Конституция, имаме хиляди години история, в която религията е била културен, морален и идентификационен стълб, но сега ще оставим на 10-годишните да преценяват дали искат да учат за това. Гениално. Все едно да питаме първокласниците дали предпочитат геометрия или игра на дама.
Религията – не проповед, а познание
Когато се говори за изучаване на религия, половината хора си представят свещеник с кадило, който влиза в класната стая и започва да кръщава по чинове. Не, уважаеми. Става въпрос за културно, философско и психологическо образование, което дава отговори на големите въпроси: Защо сме тук? Какво е добро? Какво значи да умреш?
В цивилизованите страни тези теми се изучават в предмети като „Философия на религиите“, „Етика“, „Обществознание“. Те подготвят млади хора да не се сриват психически, когато срещнат болест, загуба или екзистенциална криза.
А при нас? При нас се страхуваме, че ако кажем „Бог“, ще настъпи някакъв институционален Армагедон.
Смъртта – голямото табу в училището
Един парадокс: всеки човек, който се ражда, неизбежно ще умре. Това е най-сигурното нещо в живота, но в училище темата е неудобна. В същото време децата биват облъчвани с насилие по новините, трагедии в TikTok и хорър по Netflix, но никой не им обяснява какво е смъртта, защо я има и какво вярват различните култури за нея.
Религиозното образование не е агитация. То е инструмент за разбиране на света, човешката душевност и морал. Учениците не трябва да „избират“ дали да го учат. Както не избират дали да учат математика, макар че едва ли повечето си падат по уравнения.
Добродетели? Сериозно?
И най-сладкото – добавката „и добродетели“. Звучи като реклама на био шоколад: „Съдържа религия с екстракт от добродетели!“. Ако се учат „добродетели“, без да се разбира от какво произлизат – морална философия, религиозни системи, история – те се превръщат в захаросан списък със „златни правила“, който никой не взима насериозно.
Не ни трябва дискусия. Трябва ни смисъл.
Идеята, че можем да образоваме деца без да ги запознаем с религия, е все едно да ги учим да говорят, без да знаят граматика. Не става. Човешката култура е религиозна по дефиниция – от архитектурата до литературата, от правото до обичаите.
Въпросът не е „дали“. Въпросът е „как“ да го преподаваме – с уважение към различията, с доза критическо мислене и с ясен фокус: да изградим хора, които знаят откъде идват, защо съществуват и как да живеят достойно.
Ако това не е образователна цел, не знам какво е.
