Инсулинът на победата: Как Ивайло Мирчев превзе „Да, България“ с празна глава и пълна спринцовка

Ивайло Мирчев – онзи герой с комунистическа закалка, която мирише на соц мазе и диабетичен препарат за отслабване – е на път да поеме кормилото на „Да, България“. Според „Филтър“ и един куп ентусиазирани активисти (или както казват по жълтите павета – „мислещите хора“), Мирчев е сигурен победител. Защо? Защото познава „структурите“. Като кажеш „структури“, веднага си представяш някой с папка, пътуващ по второкласни пътища, пиещ безкофеиново кафе в Хасково и обясняващ как ще борим корупцията с Google Docs.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Основният му опонент – Божидар Божанов – е с висящо дело, малко като партиен софтуерен бъг. Бил дал флашка с чувствителна информация, ама уж случайно. Да, сигурно я е пуснал в пощенската кутия на агенцията, заедно с честитка за 8 март. И сега същият този Божанов не иска да бъде председател, защото имал „морал“. В „Да, България“ това се води хронична диагноза.

А Христо Иванов? Ах, онзи бунтар с омазнени коси и черни думи. Голям идеолог, още по-голям стратег, който успя да срути Конституционната реформа и да се скрие в шкафче след това. Последно го видяха в сянката на провалените надежди – жив, но политически безжизнен. Легендата гласи, че още е председател „в оставка“. Дори оставката му има по-голямо присъствие от него.

В „Да, България“ има още четирима кандидати за лидерския пост, които в партията са толкова разпознаваеми, колкото и третият брат на Петко и Пенчо. Мирчев, разбира се, води. Защото е човек на „хората“ – т.е. на хората с iPhone и морална претенция, които обичат реформи, стига да не им закачаш данъчните облекчения.

Но най-вълнуващото е как „Да, България“ се готви да се дистанцира от „Продължаваме промяната“. Ще ги отлъчат с грация – като веган, който си тръгва от барбекю. Това е голям стратегически ход – напускат кораб, който така или иначе вече се е ударил в айсберг от апатия, корупция и изтъркани обещания.

Мирчев бил любимецът на жълтопаветниците – онези, дето ходят по протести с платнени торбички и вярват, че демокрацията се прави с лайкове и обиди в Twitter. За тях Ивайло е мъжът с плана. Не е ясно какъв точно е планът, но вероятно включва PowerPoint презентация, инсулинов график и обвинения към всички, които не са достатъчно „градски“.

Така че – браво, Ивайло! Победата ти е сигурна. Когато главата е празна, няма какво да ти тежи. А с добра доза ирония, флашки и вяра в структури, дори политиката изглежда като нещо, което можеш да управляваш между две закуски без захар.