„Научната публикация“на колежанката от Американскияуниверситет Стефани Найденова=на „тинтири минтири“-локуми за наивници

Светът трепери. Или поне българските медии така казаха. Стефани Найденова – 18-годишна ученичка от Американския колеж – била направила пробив в лечението на глиобластома. Не, не става дума за докторска дисертация. Не е и научен проект от водещ университет. Става дума за публикация в списание, което е… за гимназисти. Да, наистина – National High School Journal of Science.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Но хайде да видим за какво иде реч. Стефани предложила теоретичен модел (или както баба би казала – идея на ум) за това как лекарите можели да използват невронна мрежа, която да прецени кое лечение за глиобластом е най-подходящо. Входните данни включват възраст, форма на тумора, статус на MGMT промотора (звучи сериозно, нали?), а после – о, чудо! – невронната мрежа с помощта на градиентен спуск ще избере кое лечение да предположи. Научно? Не съвсем. Полезно? Може би. Пробив? Само ако пробивите вече се мерят в количества вдъхновение от Google Scholar.
А сега – черешката на тортата: биорезонанс. Да, това не е научна фантастика от 90-те, а реално споменато „лечение“, което уж се базира на електромагнитни вълни и телесна енергия. Малко шарлатанщина, малко алтернативна медицина – и всичко това, опаковано в „модел“, който щял да помогне на лекарите по света. Ако не бяха реалните онкологични пациенти, щеше да е забавно.
Истината? Това не е пробив. Това е ученически опит, написан с ентусиазъм и малко copy-paste от научни източници, които най-вероятно не са напълно разбрани. Не е срамно – децата трябва да учат. Но не и медиите да го продават като спасение за човечеството. Науката не е място за PR на гимназисти с добри оценки. А онкологията – още по-малко.
Ето в общи линии теорията на Найденова:
“Медицината напредна с иновативни подходи за лечение, които комбинират физика и медицина, като биорезонанс и полета за лечение на тумори (TTFields). Биорезонансът използва електромагнитни сигнали, излъчвани от човешкото тяло, за диагностика и лечение на заболявания. Полетата за лечение на тумори доставят променливи електрически полета със средна честота към мозъка чрез трансдюсери, прикрепени към скалпа на пациентите, и са одобрени за лечение на глиобластома (GBM). GBM е агресивен мозъчен тумор. Това проучване предлага теоретичен модел, който би помогнал на лекарите да определят най-подходящия план за лечение на пациенти с GBM. Входните данни на модела включват обем и форма на тумора, местоположение на тумора, възраст на пациента и статус на метилиране на MGMT промотора, статус на рецидив, както и медицинска история на пациента. Моделът служи като основа на невронна мрежа. Ако данните за пациента бъдат въведени, невронната мрежа ще ги анализира, ще използва обратно разпространение, за да коригира теглата за всеки вход, използвайки градиентно спускане, за да намали грешката, и ще произведе процент за възможните лечения въз основа на тяхната пригодност за пациента. Текущото стандартно лечение на GBM е хирургична резекция, последвана от адювантен темозоломид (TMZ), комбиниран с лъчетерапия (RT). Моделът обаче включва TTFields, като се има предвид, че те са одобрени от FDA за лечение на GBM. Биорезонансът в комбинация с химиотерапия също е включен, тъй като биорезонансът подобрява цялостното здраве и качеството на живот. Теоретичният подход на това изследване може да се приложи и към други видове тумори. Научният труд може също така да вдъхнови изследвания на биорезонанса и как той може да бъде интегриран в стандартното лечение на рак".
Ето логически и научно аргументирани противоречия и съмнителни моменти в представеното изследване, подредени ясно и по точки, след задълбочени проучвания на нашия разследващ журналист Янчо Николов:
Биорезонансът като доказан метод за лечение?
Проблем: Представянето на биорезонанса като легитимен и научно обоснован метод за диагностика и лечение на заболявания е проблематично.Биорезонансът не е признат от научната общност като ефективен медицински метод.
Няма сериозни рандомизирани клинични проучвания, публикувани в рецензирани научни списания, които да доказват ефективността му.
Организации като Световната здравна организация (СЗО) и Американската администрация по храните и лекарствата (FDA) не го признават като медицински метод. Противоречие: Изследването включва ненаучно обоснован метод (биорезонанс) в контекст на сериозно онкологично заболяване (GBM), което подкопава валидността на теоретичния модел.
Смесване на научно доказани и недоказани терапии
Моделът комбинира терапии с високо ниво на доказателственост (TTFields, темозоломид, лъчетерапия) с спорни или алтернативни методи като биорезонанс.TTFields е одобрен от FDA след клинични изпитвания, докато биорезонансът няма научно валидиран механизъм на действие. Смесването на доказани и недоказани подходи създава риск от подвеждане на клиницисти и пациенти. Това смесване подкопава научната обоснованост и надеждността на модела.
Използване на биорезонанс в невронна мрежа
Включването на биорезонанс като част от обучаващи данни за невронна мрежа създава риск от обучение на модела върху нереални, непроверени или псевдонаучни стойности.
Невронна мрежа, която работи с входове, базирани на недоказани терапии, може да даде подвеждащи или вредни препоръки. Това може да доведе до клинични решения, които не са базирани на реална ефикасност. Интегрирането на ненаучни данни в машинно обучение компрометира валидността на цялата невронна мрежа.
Обобщение към всички видове тумори
Авторите твърдят, че моделът може да се приложи и към други видове тумори.
Различните тумори имат различни биологични характеристики, чувствителност към терапии, молекулярни маркери и поведение. Прехвърлянето на модел, базиран на GBM, към други видове тумори без валидиране е научно некоректно. Прави се неаргументирана генерализация, без данни или доказателства.
Противоречие между качеството на живот и ефективност на лечение
Изследването твърди, че биорезонансът подобрява качеството на живот и го включва като критерий за терапевтичен избор. Липсва научно обосновано измерване на „качеството на живот“, свързано с биорезонанс. Много от тези твърдения се основават на субективни усещания или анекдотични наблюдения, а не на валидирани инструменти. Не е ясно как точно невронната мрежа ще оцени „качеството на живот“, ако това не е количествено и надеждно измерено.
Липса на доказателства от клинични изпитвания
Биорезонансът не е преминал през рандомизирани контролирани проучвания (RCT) – златният стандарт в медицината. Няма публикувани в рецензирани научни списания проучвания, които да доказват ефективността му при конкретни заболявания. Това, че пациенти „се чувстват по-добре“, не е достатъчно – нужно е обективно измерима клинична ефективност.
Непроверим физичен механизъм
Няма измерими, проверими електромагнитни сигнали на органи, които могат да се диагностицират или коригират с устройство от този тип. Биорезонансната терапия се основава на идеята, че всяка клетка излъчва електромагнитни честоти и че болестта е резултат от „нарушена вибрация“. Този принцип не е съвместим с физиката и биологията, каквито ги познаваме днес.
Липса на регулация и одобрение
Устройства за биорезонанс често се продават като „уелнес“ продукти, за да избегнат регулация – което е сигнал, че дори производителите не ги третират като медицинска технология. Организации като FDA (САЩ) и EMA (Европа) не са одобрили биорезонанс за лечение на каквото и да било заболяване.
Риск от заблуда и отлагане на реално лечение
Има случаи, в които пациенти са избрали биорезонанс пред химиотерапия и са загубили шанса си за преживяване. Когато се представя биорезонанс като „алтернатива“ на доказана терапия (например при рак), това може да доведе до фатално отлагане на лечение.
Но дали все пак не крие потенциал?
Да, възможно е. Науката не отхвърля идеи само защото са различни – но преди да бъдат приети, те трябва да преминат през научен процес: хипотеза → експеримент → проверка → повторяемост. Ако някой ден биорезонансът премине през тези етапи и покаже ефективност – ще бъде признат. Засега това не се е случило.
Реално теорията изглежда правилно така:

„Схема на невронна мрежа за лечение на глиобластом“
TTFields (вероятност: X%)
Входни параметри (Input Layer):
Обем на тумора
Форма
Локация
Възраст
MGMT статус
Рецидив
Медицинска история
Скрит слой/слоеве (Hidden Layer/s):
Обработка чрез неврони
Обратна връзка за грешка
Изходен слой (Output Layer):
Хирургия (вероятност: X%)
Химиотерапия (вероятност: X%)
Лъчетерапия (вероятност: X%)
Модел за персонализирано лечение на глиобластом с помощта на невронна мрежа
Медицината напредва с прилагането на иновативни технологии, включително изкуствен интелект за персонализиране на лечението. Това проучване предлага теоретичен модел, базиран на невронна мрежа, с цел подпомагане на лекарите при избора на най-подходящ терапевтичен план за пациенти с глиобластом (GBM) – агресивен и трудно лечим мозъчен тумор.
Моделът използва следните входни параметри: обем и форма на тумора, неговото местоположение, възрастта на пациента, статус на метилиране на MGMT промотора, наличие или липса на рецидив и медицинската история на пациента. Тези данни служат като основа за обучение на невронната мрежа.
След въвеждане на пациентските данни, невронната мрежа извършва анализ чрез метод на обратно разпространение на грешката и градиентен спуск за оптимизиране на теглата на входовете. Резултатът е препоръка за подходящи терапевтични опции, оценени като процентна пригодност спрямо конкретния пациент.
Моделът включва стандартните и клинично доказани методи за лечение на GBM:
хирургична резекция (когато е възможна),
адювантна химиотерапия с темозоломид (TMZ),
лъчетерапия (RT),
както и полета за лечение на тумори (TTFields), които са одобрени от FDA като допълнение към химио- и лъчетерапия.
Моделът има потенциал да се адаптира за други типове мозъчни тумори, при условие че бъде валидиран с подходящи данни за съответните видове. Целта е да се подобри процесът на вземане на решения в онкологичната практика чрез интегриране на изкуствен интелект, базиран на научно проверени терапии.