Няма такава държава! Зловеща балада за ковчег, белезници, зверско убийство, скрит труп и ялово българско правосъдие

В царството на абсурда, където справедливостта е сляпа, глуха и с вързани ръце (но не със законови белезници, а с червена панделка), се разигра поредната скандална трагикомедия. И този път не става дума за някакви дребни далавери или „грешки в системата“. Не. Този път имаме класическо отвличане, предумишлено убийство, инсценирано бягство и… домашен арест. Някой да подаде Оскар на прокуратурата и съда– не за разследване и справедливост, а за гавра с труп в хладилна камера, който чака справедливост.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

На подиума имаме двама уроди – Петър Александров и Александър Кинов, неразделни като Лаурел и Харди, но с много по-зловещи хобита. Единият – наследник на дълг, другият – траурен мениджър с повече опит в укриването на трупове, отколкото в полагането на венци. И двамата – живи доказателства, че в България дори и най-болните сюжети могат да минат за реалност, особено ако имаш под ръка ковчег, огнестрелно оръжие и индулгенция за свобода.

Тандемът убива брутално Кирил Русев, който имал неуредени финансови сметки с бащата на Александров. Безмозъчните типове просто решили да въздадат справедливост по своему. И го направили …

Вместо съдът даги остави в миризливата килия, където да хващат мазоли от лежане върху продънени пружинени легла или дървени нарове, той ги пуснал по живо по здраво. А прокуратурата? Тя била ням свидетел на едно безгранично безобразие, цинизъм и наглост.

Защо да лежиш в ареста, след като си бил толкова „хитър“, че да планираш убийство, да го извършиш, да опаковаш трупа като колет за „Еконт Смърт“, да го държиш на студено и накрая да се прибереш у дома – буквално? Чашка чай, телевизор, електронна гривна и правосъдие à la carte.

Съдебната власт, очевидно, работи по нова програма – „Убий и остани вкъщи“, нещо като домашен Netflix с криминални елементи и реален труп в бекграунд. Единият убиец – с гаранция. Другият – с пантофи. Жертвата? В хладилника. А обществото? В състояние на ледена парализа, чудейки се какво още трябва да се случи, за да се нарече системата „провалена“, а не „претоварена“.

Разбира се, има логика – ако човек е способен да убие, значи сигурно е достатъчно „отговорен“ да не избяга от дома си. Съвестен. Организиран. Примерен гражданин – убиец с план и чувство за ред. Можем да го номинираме за „Домашен престъпник на годината“, особено щом държи трупа си под ключ и уведомява съучастника си да не отваря ковчега, че „болният от Ковид“ може да зарази моралния вакуум, в който живеем.

Нека си го кажем направо – това не е правосъдие, това е груба гавра с жертвата, с близките ѝ и с обществото. Това е криминална метафора на държавата – разлагаща се институционално, затворена в ковчег, скрита в камера, а после декорирана с фалшива бюрократична усмивка.

А, ако се чудите какво ще се случи накрая – вероятно нищо. Докато труповете се охлаждат, а убийците си отпиват кафето на дивана, ние ще четем за това като за поредната „новина“. И ще си казваме, че „така е тук“. Докато не дойде ред на нашия адрес в „Надежда“.