Помните ли „Запорожец“: Символът на социалистическия лукс и триумф на инженерния абсурд
Ах, „Запорожец“ – еталон за автомобилния напредък на социализма и гордостта на всяко семейство, което успя да дочака 7 години, за да получи метален курник на четири гуми. Да, не просто кола, а истинско свидетелство за това как една система може да превърне най-простото инженерно решение в трагикомедия на глобално ниво.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Да си купиш мечта… след 7 години
Само в България през 80-те можеше да изпиташ радостта да се запишеш за автомобил „Запорожец“ с предварителна вноска от 1500 лева и да чакаш между 4 и 7 години. Чакането? Напълно си заслужаваше. Защото накрая получаваш нещо, което дори пилетата на село биха отказали като курник.
Докато западняците вече караха Ford Sierra или Volkswagen Golf, ние гордо дефилирахме със „Запорожец“. Луксозен, удобен, с дизайн, който напомняше повече на детска играчка, произведена от тенекия, отколкото на истински автомобил. За да не ви е скучно, инженерите бяха добавили и функцията „автоматично загряване на двигателя“ – просто стартираш колата и гледаш как тя бавно се превръща в малък мобилен котел.
Запорожецът: Герой на анекдотите
Западняците може и да си имат Lamborghini, но ние си имахме „Гърбавия“ (ЗАЗ-965) и „Ушатия“ (ЗАЗ-968). И не просто коли, а легенди, вдъхновили цяла епоха от вицове:
„Каква е разликата между Запорожец и Лада? В Ладата има място за още две кокошки.“
„Като ти загрее Запорожецът, не го гаси – ползвай го за скара!“
„Запорожецът е като руска рулетка: ще запали ли или ще изгори?“
В СССР го наричаха „Чебурашка“ – с тази визия и странични въздухозаборници, които изглеждаха като уши. Но дали беше кола? Това вече е въпрос на философия.
Технически „иновации“
Ето го „триумфа“ на съветската мисъл в цифри:
Ускорение: От 0 до 100 км/ч за едва… 32 секунди. Нищо чудно, че никой не е засичал време за 200 км/ч – вероятно вече се топи буталото. Принципно този урод на съветския гений в автомобилостроенето вдигаше едва 120 км/ч (поне по километраж).
Максимална скорост: 90 км/ч. При тази скорост усещането е като при излитане с МиГ-21, само че без излитането.
Разход на гориво: 6,5 л/100 км – защото, разбира се, прахосничеството не е проблем, когато автомобилът така или иначе не върви.
И нека не забравяме най-добрата част – въздушното охлаждане, което гарантира прегряване на двигателя при всяко изкачване на хълм. Това е не кола, а уред за тестване на нервите на собственика.
Социалистическа гордост срещу западен „упадък“
Докато на Запад хората караха Mercedes-Benz, BMW, или дори скромен, но изключително функционален Fiat Panda, ние доказвахме, че „няма нищо по-хубаво от социалистическото производство“. Да, тези западняци може и да са имали автомобили с комфорт, безопасност и климатик, но имаха ли уникалното усещане да избутваш колата си сутрин, защото отказва да запали? Не, нямаше го.
Социалистическата гордост обаче не спира дотук. Същите тези хора, които днес милеят за „славното минало“, обикновено карат западни автомобили, ползват iPhone, и гледат телевизори Samsung. А къде са руските алтернативи? Колко от нас са се престрашили да си купят „Москвич“ като модерен семеен автомобил? Или, по-добре, защо Русия още не може да произведе един смартфон, който да не прилича на миксер?
По-добре кокошарник, отколкото Запорожец
„Запорожец“ не беше просто кола – той беше метафора за всичко, което не беше наред със системата. Да го караш беше като да изкачваш планина бос – болезнено, унизително и крайно ненужно.
Но ако искате да си припомните социалистическия „лукс“, запазете си един Запорожец. Само не забравяйте да го паркирате на село – кокошките и прасетата ще ви бъдат благодарни.
