Само в Днес България! Когато Господ давал акъл, Георги Владимиров от Камено бил на опашка за „бЕло“, замръкна в килия и без кола (снимки)

Когато Господ е раздавал акъл, Георги Владимиров от Камено очевидно е бил на опашката за бяло. Не брашно. От онова другото, дето те кара да се чувстваш безсмъртен, докато всъщност си просто надрусан като селски петел след паша в нива с коноп.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Та този наш герой, който е нещо като комбинация между наглост и простотия, решил, че една дневна разходка в Бургас не става без малко „прах за куражлии“. Защо да вървиш, като можеш да летиш с автомобила си? Или поне така си е мислел Георги, докато е подскачал в колата си като кенгуру с епилепсия.

Разбира се, за да е пълно театралното представление „Тарикат на черешата“, нашият драматичен нахалитет не избрал някой забутан черен път. Не. Георги, с мозък разтопен като кашкавал на слънце, се втурнал в насрещното платно – баш зад църквата „Света Богородица“. Може би е търсел просветление, а може би просто е мислел, че светиите ще го пазят.

И тук идва кулминацията на тази съвременна трагикомедия: насреща – полицейски патрул. Буквално. Не метафора, не съдбата, не някаква житейска трудност – а реален, физически, брутално реален патрул.

Сцената била достойна за „Оскар“: Георги – с разширени зеници, пулс като на колибри, поглед с дълбочината на празна консерва от русенско варено– срещу двама полицаи, които не се впечатляват от локален шампион по самоунищожение. След светкавичен тест (който по всяка вероятност само потвърдил очевидното – че Георги е по-друсан от ориенталска кючекчийка), нашият тарикат бил „любезно“ помолен да слезе от возилото.

Слезе ли? По-скоро беше изваден, като кашнат зелен домат от буркан с туршия. Последвал тур из Бургас – не този, който Георги си е представял, а със служебен автомобил и белезници като моден аксесоар. Колата му вече краси паркинга за конфискувани автомобили – своеобразна галерия на провалени животи с бензин в резервоара и нищо в главата.

Както казва народната мъдрост: „Който се друса – накрая го издрусват.“ Или поне така би прозвучала, ако се отнасяше за този вид индивиди.

Георги Владимиров – един човек, който доказа, че когато нямаш спирачки в главата, нямат значение тези на колелата. Той не просто наруши закона – той му се изсмя, докато се опитваше да го „прегази“ в насрещното.

Но нека не бъдем прекалено сурови. Все пак всеки заслужава втори шанс. А Георги, ако продължава така, ще си ги събере всичките още тази година – от всички възможни институции: полиция, прокуратура, и, ако има късмет, психиатрия.

Това не е новина. Това е балет на глупостта, режисиран от лудост и изигран от аматьор на метамфетамин. Или както би казал някой древен философ, ако можеше да види Георги: „Най-страшна е свободата, дадена на глупак.“

Поздравления, Камено. Пак се прочухте със „златно момче“, не някое свястно. Само че от онова – фалшивото злато, което ръждясва за една нощ.