Убиец на доверие: Ивайло -Изверга, оскотял символ на една безнаказана България

Докато улиците още ехтят от виковете на хора, които излязоха на протест срещу насилието над животните, един озверял психопат ни се изплю право в лицето. Казва се Ивайло — човек само по документ, но всъщност биологична грешка, която някак е избегнала селекцията на еволюцията. Този изрод не просто уби кучето Бари — той разстреля доверието, надеждата и човечността, които бяха вложени в него, когато певицата Катя Близнакова му го даде за осиновяване.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Ивайло не е просто убиец на животно. Той е живо доказателство, че не всички чудовища се крият под леглото — някои носят имена, имат адреси и смело получават чужда любов, само за да я разкъсат като глутница от миналото столетие. Защото само някой напълно лишен от емоции, от емпатия, от грам мозък, би могъл да застреля едно невинно същество, което е било поверено в ръцете му с надежда.

Къде са сега институциите, които се клеха, че ще действат безпощадно? Нали уж нямаше да има милост за такива примитиви? Или пак ще се чака — докато някой снима още едно клане с телефон? Докато заглавията избледнеят, и народната ярост бъде удавена в безразличие?

Нека кажем ясно: Ивайло не е единичен случай. Той е символ. Символ на разложение, на бездействие, на това как едно общество започва да гние, когато най-слабите му — животните, децата, възрастните — не са защитени. И ако институциите не реагират веднага, с цялата строгост на закона, значи те също са съучастници. Да, съучастници! Защото мълчанието след зверство е тишината на съгласието.

Не може тази държава да продължава да гледа как насилието срещу животни минава „между капките“. Не може един самозван екзекутор да живее спокойно, след като е заличил живот с куршум. Не и в 2025 година. Не и след всичко, което общество, артисти, граждани и защитници се опитват да изградят с труд, с глас, с вяра.

Време е за гняв. Време е за действия. Не просто срещу Ивайло, а срещу цялата система, която позволява такива Ивайловци да се разхождат необезпокоявани. Край на думите. Край на съжаленията. Време е тази държава да покаже, че животът, дори когато е на четири лапи, струва повече от живота на един бездушен изверг.