Формула 1 с „Москвич Блок 70″– българската армия влиза в 21 век с триумф на ретро таралясниците от 80-те

Почти три милиарда долара. За тази сума можехме да купим Луната на изплащане и пак да ни останат пари за скара в парламента. Но не. Ние се сдобихме с… 8 (осем) самолета. От модерния модел „ретро бъдеще“ – F-16 Block 70. Или както биха казали някои ентусиасти с лъскави ленти на челата: „последният писък на модата от 1987 година, с добавени сенки и хайлайтър от 2025-та“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

На официалното посрещане в Граф Игнатиево, политиците бяха в такава екзалтация, че ако самолетът имаше душа, щеше да поиска политическо убежище в някоя по-сериозна държава. Премиерът Желязков се просълзи патриотично, докато обявяваше, че това не било просто самолет, а „идеологическа промяна“. Да, идеологията на българската отбранителна логика: „Дай да платим като за ново, за да получим нещо, което се е пенсионирало още преди да се роди интернет.“

Комисионните, обаче, са си най-модерни. Те са с технология от бъдещето – телепортират се директно в правилните джобове още преди договорът да изсъхне.

F-16-те ни не са просто бойни машини. Те са метафора. Метафора на държавата ни: скъпи, лъскави отвън, но вътре – с ръждясал софтуер, старозаветни инструкции и нужда от американски напътствия при всяко включване на фаровете.

А специалистите? Тях ги търсим по каталог. Имаме трима и половина „експерти“, дето на симулатор за PlayStation са направили три кацания и една епична катастрофа. Но сега ще приемат самолета технически и летателно – по метода „гледай да не сгъне на първия полет и ще го пишем успешен“.

Междувременно, за същите пари можехме да си купим армада от европейски изтребители плюс двайсетина дрона и една мечка, обучена да лови танкове -бонус. Но не – предпочетохме да угодим на „големия брат“. Чичо Сам. Там, където всяко нещо струва тройно, защото е обвито в демократичен целофан и идва с лозунг: „Ако не е ефикасно, поне изглежда стратегическо“.

Военната ни доктрина в момента звучи горе-долу така: „Самолетите са важни, докато не осъзнаеш, че ракетите отдавна ги гонят и хващат още преди пилотите да са си изпил кафето.“ В Украйна дроновете правят фурор, а ние тук празнуваме като деца, получили ново тамагочи.

А армията ни? О, армията… Това е като комедия на абсурда, написана от чиновници с вдъхновение от Кафка и сценарии от „Господари на ефира“. Няма желаещи да служат, защото заплатата е символична, условията – феодални, а подготовката – имагинерна. Физическите тестове се минават с бургер в едната ръка и цигара в другата.

Купуваме западна техника, защото „щом е западно, значи е добро“. Все едно да си сложим лакирано лайно на пиедестал, да го наречем „съвременна граната“ и да се кълнем, че е по-ефикасно от лемонката.

С две думи – имаме армия като от изложба за военни реликви, управлявана от хора с дипломи от Академията за прахосване на пари. Ако има война, вероятно ще се браним с мемета, ентусиазъм и носталгия по времената, когато поне танковете ни работеха.

Но какво пък – важното е, че самолетът кацна. С фанфари. С химн. С изкуствена гордост и много реални долари, които отлетяха далеч по-бързо от самия F-16.