Абе Пламене, ти що не идиш на (ху.)…бава проверка! „Качествената храна“ по Пламен Абровски – евтина доза наглост и лъжи на килограм

Ах, г-н Пламен Абровски – адвокат по земеделско право и, по всичко личи, новоизлюпен гастрономически поет в услуга на търговските вериги. Да го слушаш, е като да слушаш търговски представител, който е забравил, че уж защитава родното производство, а не щандовете с вносна помия, натъпкана в лъскави опаковки с етикети на български език, за да лъжат бедния потребител.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Според него живеем в пазарна икономика – ясно, но някак си в тази „пазарна“ реалност България не произвежда почти нищо, освен зърно, което изнасяме като евтина суровина, докато после купуваме боклуци, наречени „храни“, от същите държави. Такава пазарна ирония трудно се измисля, дори ако се съберем с Шекспир, Бекет и сценаристите на „Черното огледало“.

Абровски твърди, че „няма как да кажеш, че от утре цената ще е с 30% по-ниска“, защото сме вносители. Това, че сме вносители, не е природен феномен, а политически избор, направен от същите тези „експерти“, които сега ни обясняват защо ни заливат с ментета. Явно когато си зарязал животновъди, пчелари, овощари и зеленчукопроизводители на произвола на времето и климата, без реална подкрепа и без никаква стратегия, това е напълно нормално. Планова икономика – лоша. Пазарна икономика – прекрасна, особено когато пазарът е залят с боклуци.

Но нека се спрем на най-доброто изказване на адвоката: „Храната в България е качествена“, заявява той с апломб, достоен за телевизионно реалитис фалшиви аплодисменти. Това вероятно е истина, ако живееш в паралелна България, където кравите пасат органична трева, а пчелите се хранят със сертифицирана захар. Но в реалната България – същата тази, в която сиренето често не съдържа мляко, а млякото – още по-малко мляко – подобни твърдения са направо обидни.

Колко „качествени“ продукти бяха изловени от Комисията за защита на потребителите? Колко фалшиви сирена, кашкавали, медове и салами, които не се развалят с месеци, щото са наблъскани с палмови мазнини, оцветители, стабилизатори и други чудеса на химията? Ами замразеното месо, вкарано от трети страни, размразено, премаркирано и продадено като „свежо българско“ – и това ли е от „високото качество“, което, по думите на Абровски, веригите уж сами осигурявали?

Да не говорим за това как с години наред „контролът“ се извършва от кабинетите – дистанционно, без да се стъпва в нито един производствен цех или магазин. Проверки на хартия, резултати – по телевизията, а на рафта – същата вкисната реалност. Но адвокатът, явно кандидат за PR на асоциацията на вносителите, вижда „качество“, където хората виждат болести, алергии, резистентност към антибиотици, метаболитни проблеми и отровени деца. Няма страшно – всичко било въпрос на търговска логика!

И вместо да се изправим и да кажем „Стига!“, да поискаме национална стратегия, реално подпомагане и възстановяване на родното производство – ние слушаме как дъждът, градушките, сушата и Румъния са виновни. Е, ако чакаме врагът да е все климатът или комшиите, значи наистина не ни трябват експерти – трябват ни шамани.

България се превърна в потребителска колония – не само на ЕС, но и на всеки, който може да вкара третокласна стока с първокласна реклама. Търговските вериги се превърнаха в новите институции – те определят кой оцелява и кой изчезва от пазара. А такива „експерти“ като Абровски са просто глашатаи на статуквото, които ни увещават, че това, което ядем, е наред.

И да, сиренето с палмова мазнина от миналата седмица – със сигурност и то е част от „качеството“, за което говори г-н юристът. Или поне така изглежда от неговия кабинет.

Добре, г-н Абровски, хайде да попитаме направо, без заобикалки.

Кой го нарича сирене, когато е по-близо до гума за подметки?

Помните ли скандала със „сиренето“, в което няма мляко? През 2023 г. БАБХ установи, че десетки производители слагат растителни мазнини (най-често палмови), нишесте и сухо мляко, а после продават това наивно като „краве сирене“. Вие това ли наричате „качествен продукт“? И ако да – бихте ли си направили една салата с него, пред камера, моля?

А месото от Испания, Полша и Аржентина, престояло във фризери с години?

Как ви звучи „свежо“ месо, което е замразявано през 2019 г., превозвано през пет държави, рендосвано с нов етикет, и пуснато като „родно производство“ в български супермаркет? През 2022 г. имаше над 30 сигнала за стари меса, с подправена дата на производство. Това ли е „доверие в търговските вериги“? Или просто игра на руска рулетка с кайма?

А какво ще кажете за фалшивия мед?

В България всеки втори буркан мед на пазара се оказва – цитирам лабораторни тестове – „захарен сироп с аромат на акация“. През 2021 г. в националната програма за контрол беше доказано, че над 40% от „българския мед“ е фалшив или с неустановим произход. Да не би и пчелите вече да минават през митницата?

А баничката с „кашкавал“, която е всичко друго, но не и това?

Колко деца ядат всяка сутрин баничка със „сирене“, което е всъщност извара с растителни мазнини, оцветено да изглежда жълтеникаво, че да мине за млечен продукт? А кашкавалът в закуските – той има ли нещо общо с истинския, освен формата? Да не би това да е „качеството“, което се самоурежда от търговските вериги, както вие се изразихте?

Пушени колбаси, които не се развалят и след месец без хладилник – храна или консервантен шедьовър?

Може ли да обясните, г-н Абровски, как така вносните салами понякога оцеляват повече от ваканционен турист в Слънчев бряг? Какво влагат в тях – мумифициращи съставки? Или просто „качество“, което не познаваме?

А пилетата-качоци с антибиотици – тях къде да ги сложим?

Българските деца вече имат антибиотична резистентност, а според няколко доклада, основният източник е пилешкото месо, в което са откривани следи от антибиотици, използвани масово във фермите. Но вие ще ни обяснявате, че „няма проблеми с качеството“?

Така че, г-н Абровски:

Когато казвате, че в България има качествена храна – за кого точно говорите?

Вие в същите магазини ли пазарувате като средностатистическият българин, или си имате някакъв адвокатски щанд с отделна селекция?

Какъв точно контрол упражняват търговските вериги, след като се разминават с всяка реална проверка?

И защо, след като уж имаме качествена храна, 90% от хроничните заболявания в страната са свързани с хранене?

България не просто е станала потребителска колония на ЕС и света. Тя е свалена до ролята на сметището, в което всяка фирма си тества границите на това, което може да продаде. И когато един адвокат започне да се изказва като маркетингов консултант на същите тези търговци – хората не са слепи. Те са просто гладни. И вече бесни.

А вие, г-н Абровски, ако ще правите PR, поне си сменете сценария – този не работи.