Абсурд! Оранжерийната наркоферма в Суходол: 241 стръка „земеделие“ и присъда тип „айде, недей повече“…
В България човек може да открадне две кокошки и да го разкарват като международен терорист, но ако си направиш малка ботаническа градина с 241 стръка марихуана за близо 140 бона, съдебната система започва да те гледа с нежността на баба, която прощава на внучето, че е подпалило плевнята. Поредният епизод от сериала „Наказателен кодекс и други фантастични произведения“ се разигра в Средец, където трима ентусиасти на аграрно-наркотичния сектор решили да превърнат едно хале в нещо средно между наркокартел и градинарски център от типа „Практикер за пласьори“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
241 растения марихуана. Не две саксии на терасата до мушкатото. Не някой студентски експеримент тип „ботаника за напреднали“. Двеста четиридесет и един стръка. Това вече не е хоби. Това е земеделска кооперация „Веселия джойнт“. Само дето вместо домати, хората са отглеждали билка, която щеше да нахрани половината нощни клубове по Южното Черноморие.
И тук идва големият бисер на съдебната алхимия. Един от подсъдимите получава 3 години и 6 месеца лишаване от свобода… условно. Сиреч: „Лошо момче, недей пак така, че ще се разсърдим“. Другият получава 3 години. Човек остава с усещането, че ако бяха засадили и копър между марихуаната, щяха да ги пуснат с грамота от Министерството на земеделието и ваучер за агроаптека.
Прокуратурата, за нейна чест, поне е решила да не участва в този цирк без да протестира. Защото когато говорим за организирано отглеждане на дрога в хале, това не е някаква селска идилия с овце, гайди и буркани компот. Това е фабрика. Само че у нас фабриките отдавна фалираха, та явно единственото, което вирее с европейско постоянство, е тревата.
Особено трогателна е идеята, че подобни хора могат да получат условна присъда. Представете си следващата логична стъпка:
„Подсъдимият е заловен с 14 килограма афгански куш, но понеже е поливал растенията редовно и е проявявал любов към природата, съдът му дава шанс за поправяне и абонамент за списание „Градинар“.“
Суходол постепенно се превръща в символ на българския абсурд. В държава, в която пенсионер брои стотинки за хляб, а млади хора се превръщат в ходещи химически лаборатории, наркофермерите очевидно могат да разчитат на милост, достойна за приказка на Андерсен. Само че вместо русалки и принцеси, тук имаме халета, лампи, канабис и адвокати с физиономии на хора, които повтарят „клиентът ми е добро момче“ по-често от прогноза за времето.
Цялата история мирише не на правосъдие, а на евтин компромис, увит в дебел пласт юридическа словесна салата. И докато прокуратурата настоява за ефективни присъди, обществото гледа поредния сезон на българската сага „Как да оцелееш след арест и почти да не ти пука“.
Защото 241 стръка не са случайност. Това не е „подхлъзване“. Това е бизнес модел. Това е предприемачество от балкански тип: без фактури, без данъци.
Ако подобни присъди продължат, скоро няма да има нужда от аграрни субсидии. Половината села ще станат „екоцентрове“ за специални култури, а местните тарикати ще се представят за „иновативни земеделци“. България, страната, в която законът често изглежда като препоръка, а не като заплаха.
И после се чудим защо младите вярват повече на дилъра пред блока, отколкото на институциите. Едните поне не се преструват.
