Абсурд! Шест години без отговори по чудовищно скандален случай в Сливен: Какво направиха МВР и прокуратура, и какво не направиха или не поискаха да направят?! (документи)

Част I: Историята започва не със смъртта на Димка, а със смъртта на нейната сестра

Някои истории започват с убийство. Други започват с кражба. Тази започва с една смърт и с документ. Документ, който твърди, че починалата няма близки и наследници. Само че наследник има. Именно оттук започва една сага, която повече от четири години продължава да поражда въпроси, съмнения и противоречия.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Как е възможно държавата да не открие наследник, който съществува в собствените й регистри?

Всяко голямо разследване има момент, в който човек разбира, че официалната версия не обяснява всичко. В случая с Калина Христова този момент настъпва на 15 август 2020 година. Тогава тя научава нещо, което променя следващите години от живота ѝ. Не само че майка ѝ Димка Димитрова е починала пет дни по-рано, на 10 август. Оказва се, че още преди това е починала и леля ѝ Кунка Великова.

И за нито една от двете смърти никой не е уведомил единствения пряк наследник. Така започва историята. Не с морфина. Не с апартамента. Не с парите. А с един въпрос, който и до днес звучи смущаващо:

Как е възможно държавата да не открие наследник, който съществува в собствените ѝ регистри?

ПЪРВАТА СМЪРТ

На 28 юли 2020 година в Сливен умира Кунка Христова Великова.

Според наличните документи социалните служби приемат, че няма близки и роднини, които да поемат погребението. Издадено е удостоверение, въз основа на което общината организира погребението. Проблемът е, че Кунка има наследници. И това не е въпрос на тълкуване. Това е въпрос на гражданско състояние. Калина Христова е дъщеря на сестрата на Кунка.

Роднинската връзка съществува в официалните регистри. Тя не е тайна. Не е скрита. Не е неизвестна. Тя е административен факт. Възниква първата загадка. Как е изготвен документ, според който липсват наследници? Кой е извършил проверката? В кои регистри е проверявано? Има ли писмена справка? Кой служител е подписал документа?

И най-важното: Ако е направена проверка, защо не е открита очевидната родствена връзка? Ако не е направена проверка, защо е издаден официален документ?

Нейната сестра Димка Димитрова е жива по това време и се намира в болница. Съществува и племенницата й Калина Христова. Точно тук започва първата голяма загадка. Как е възможно институции, които разполагат с достъп до гражданските регистри, да не установят тази родствена връзка? Още по-интересно е, че според свидетелски показания социални служители са знаели, че Кунка има сестра, която се намира в болница. Тогава възниква още един въпрос. След като е било известно, че съществува сестра, защо официалният документ говори за липса на близки?

ВТОРАТА СМЪРТ

Само дванадесет дни по-късно умира Димка Димитрова. Сестрата на Кунка. Майката на Калина. Отново няма уведомяване на наследника. Отново няма официален контакт. Отново няма информация към човека, който по закон следва да бъде издирен. Нито полицията. Нито общината. Нито социалните служби. Нито болницата. Нито която и да е държавна институция. Човек трудно може да си представи подобна ситуация. Да имаш жива майка. Да имаш жива леля. И да научиш за смъртта и на двете със закъснение и по неофициален начин.

Тук вече не става дума за единичен административен пропуск. Става дума за два последователни случая. Две смърти. Един и същи наследник. Едно и също отсъствие на уведомяване.

Случайност? Административна грешка? Или симптом на много по-дълбок проблем? Защото вече говорим не за една, а за две последователни смърти в едно семейство. И в двата случая наследникът остава извън процедурата.

АПАРТАМЕНТЪТ

Докато се опитва да разбере какво се е случило с майка ѝ, Калина попада на следващия факт. На 4 юни 2020 година Димка Димитрова прехвърля своя апартамент срещу гледане, издръжка и кремация. Само пет дни по-късно постъпва в болница. На 9 юни започва продължително болнично лечение. На 10 август умира. Получател е Светозара Иванова. Служител в секретна секция на МВР-Сливен. Дотук изглежда няма нищо незаконно. Подобни договори се сключват ежедневно в България.

Странното идва от времето. Само пет дни след сделката Димка постъпва в болница. След това прекарва почти два месеца в тежко лечение. Накрая умира. Тук възниква първият важен въпрос. Какво е било реалното здравословно състояние на Димка към момента на подписване на договора? Осъзнавала ли е напълно правните последици? Разполагал ли е нотариусът с информация за здравословното й състояние? Има ли медицинска документация от този период?

Разследването неизбежно стига до следващия въпрос. Какво е било реалното здравословно състояние на Димка към момента на сделката? Разполагал ли е нотариусът с медицинска информация? Изисквано ли е удостоверение за психическо и физическо състояние? Кои лица са присъствали при подписването? Има ли свидетели? Нищо от това не е направено.

НЕОБЯСНИМИ ПРОТИВОРЕЧИЯ

Следващата загадка се появява около отношенията между Светозара Иванова, Димка и Данчо Стефанов. От различни документи и разпити излизат различни версии. Според едни показания Светозара посещава Димка почти ежедневно. Според други е ходила само няколко пъти седмично. Според една версия Данчо я познава от години. Според друга почти не я е познавал до момента, в който започнала да помага на Димка.

Тези противоречия сами по себе си не доказват нищо. Но показват нещо важно. Хората, които са най-близо до събитията, не разказват една и съща история. Какво направи полицията за изясняване на факта, кой лъже?!

ПАРИТЕ

По документи Димка е разполагала със значителни средства. След смъртта ѝ наследникът започва да търси информация за движението по сметките. Тук се появява следващият критичен момент. На 27 юли 2020 година е подписано пълномощно, което позволява разпореждане с банковите средства. По това време Димка е тежко болна и се намира под силна медикаментозна терапия. След смъртта парите липсват.

Тук всяко сериозно разследване би трябвало да отговори на няколко конкретни въпроса: Кога точно са извършени тегленията? От кого? В какъв размер? На каса или чрез банкови операции? Има ли записи от видеонаблюдение? Изискани ли са банковите дневници? Проверявани ли са телефонни комуникации между участниците в събитията? Тези въпроси са особено важни, защото парите оставят следа. За разлика от човешката памет. И най-интересният въпрос следва към сливенската полиция – „Защо тези процедури не са изпълнени? Как да разбираме тези пропуски в разследването? Както некадърност или некомпетентност? Възниква въпросът дали всички необходими процесуални действия са били извършени и ако не са били, по какви причини.

МОРФИНЪТ

Последните четири дни от живота на Димка се превръщат в отделна загадка. КОЦ Стара Загора изписва лечение. Според документацията дозата е две ампули дневно. След това започват противоречията. Данчо Стефанов твърди едно. Светозара Иванова потвърждава неговата версия. Медицинската сестра Жечка Генова твърди нещо напълно различно. Личният лекар д-р Тодорка Стоева отрича да е давала указанията, на които другите свидетели се позовават. Така се оформя логически невъзможна ситуация. Някой от тези хора не казва истината. Защото всички версии не могат да бъдат верни едновременно.

На 6 август 2020 година Димка е изписана от болницата. Насочена е към палиативни грижи. Получава рецепта за морфин. Оттук нататък започва вероятно най-заплетената част от историята. Според предписанието на специалиста от КОЦ Стара Загора терапията е две ампули дневно. След това версиите започват да се разминават. Драстично. Интересно е че Данчо и Свтозария подържат една и съща версия. Пенсионираната медицинска сестра Жечка Генова разказва съвсем различна история. Личният лекар на Димка отрича да е давал указанията, на които останалите се позовават. Тук се ражда най-голямата загадка. Кой казва истината?

БЕЛЕЖКАТА

Според Светозария и Данчо е съществувала бележка от личния лекар. На тази бележка уж била записана дозировката на морфина. Но самият личен лекар заявява, че никога не е писал подобен документ. Това е критичен момент. Ако бележката е съществувала, тя трябва да бъде намерена. Ако не е съществувала, трябва да се установи защо няколко души говорят за нея. В подобни случаи именно един лист хартия често се оказва ключът към цялата история.

Най-важният документ в тази част от историята е бележката, за която се твърди, че е написана от личния лекар. Само че самият лекар категорично отрича да е писал такава бележка. Тогава възниква въпросът: Къде е документът? Иззет ли е? Подлаган ли е на експертиза? Съществувал ли е въобще? Защото ако документът е бил истински, следва да бъде представен. А ако не е бил истински, възникват съвсем други въпроси. Някой въобще зае ли се да обследва този момент и какво откри? Това е изключително ключов момент.

ДВАНАДЕСЕТ АМПУЛИ ИЛИ ДВЕ?

Тук противоречията стават още по-големи. Според Данчо и Светозара на Димка са поставени общо дванадесет ампули морфин. Според медицинската сестра Жечка тя е поставила само две. И категорично отрича да е идвала многократно в дома. Следователно има само две възможности. Или Жечка не казва истината. Или Данчо и Светозария крият нещо тъмно. Трети вариант няма. Защото математиката е безмилостна. Дванадесет и две не са едно и също число.

КРЕМАЦИЯТА

На 10 август Димка умира. На 12 август е кремирана. Това решение има огромно значение. След кремацията възможността за бъдещи токсикологични и съдебномедицински проверки практически изчезва. Ето защо един от ключовите въпроси остава: Извършена ли е аутопсия? Къде са документите? Кой е взел решението? Кой е подписал съгласието? Кой е организирал процедурата? И защо тези обстоятелства продължават да пораждат съмнения години по-късно? Защо този най-важен момент не е разследван? Подобен пропуск от страна на полиция Сливен е чудовищно недопустим.

ГОЛЯМАТА КАРТИНА

Понякога един факт може да бъде случайност. Два факта също. Но когато започнат да се натрупват десетки въпроси без отговор, картината става различна. Имаме смърт на леля. Имаме документ, според който няма наследници. Имаме наследник, който съществува. Имаме втора смърт. Имаме отново липса на уведомяване. Имаме прехвърлен апартамент. Имаме пълномощно за пари. Имаме противоречиви свидетелски показания. Имаме спор за дозите морфин. Имаме спорна бележка от лекар. Имаме кремация. И имаме човек, който вече години наред задава едни и същи въпроси.

Не е възможно такава последователност от натрупани факти и обстоятелства да са случайност и просто административна грешка. Защото всяко разследване започва с факти. А когато те станат многобройни, но никой не им е обърнал внимание. Говорим за престъпна небрежност. От Днес България ще проведем свое разследване на случая за което ще уведомим компетентните органи в страната. Ще следим от близо всичко което се случва по този заплетен казус. Надяваме се всички замесени в случая да бъдат така добри да ни съдействат. Това ще бъде в тяхна полза. . Очакваме и действия от страна на сливенската полиция и прокуратура към които ще имаме много въпросителни. Ако някой има информация свързан със случая да позвъни на телефон 0877580156 анонимността е гарантирана.