„Акция домат“ или закъсняла държавна постановка? Когато контролът идва с фанфари, вместо да работи всеки ден
В държава, в която институциите често откриват проблемите едва след като те вече са станали публичен скандал, всяка „мащабна акция“ звучи почти като празничен марш. Само че този път оркестърът е на границата, а целите са домати, краставици и чушки.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Българските власти обявиха специална операция по граничните пунктове за контрол на вносните плодове и зеленчуци. В нея ще участват митници, Министерството на земеделието и Българската агенция по безопасност на храните. Целта е да се пресекат нелегален внос, стоки със съмнително качество, липсващи документи и продукция с неясен произход.
Звучи впечатляващо. Почти като битка с международна зеленчукова мафия, която прекарва домати през границата под прикритието на краставици. Само че има един дребен детайл, който боде очите повече от пластмасова щайга с презрял пипер.
Контролът по границите не би трябвало да бъде „акция“. Той би трябвало да бъде ежедневна работа.
Особено когато става дума за граници с държави извън Европейския съюз като Турция и Северна Македония. Именно там контролът трябва да бъде постоянен, системен и без нужда от специални прожектори и медийно осветление.
Защото държавата не би трябвало да се събужда периодично и да открива, че някой внася стоки без ясен произход. Това не е природно бедствие, което изненадва всички. Камионите не падат от небето като метеорити. Те преминават през пунктове, документират се, проверяват се и оставят следи.
Още по-любопитното е, че плодовете и зеленчуците отдавна са в списъка на стоките с висок фискален риск. Това означава, че върху тях би трябвало да има засилен контрол от страна на приходната администрация, включително чрез мобилни екипи. Тоест държавата вече разполага с инструменти.
Въпросът е защо инструментите се вадят от шкафа само когато камерите са включени.
Пазарът в Първенец: зеленчуковият вход към България
На стоковата борса в пловдивското село Първенец ежедневно пристигат между 10 и 15 тежкотоварни камиона с плодове и зеленчуци. Продукцията идва основно от Турция, Гърция, Северна Македония, Албания и Италия.
Сред най-внасяните продукти са именно онези, които българските производители традиционно отглеждат: домати, краставици, пипер, дини. Наред с тях идват и цитрусови плодове, които климатът ни не позволява да произвеждаме в промишлени количества.
Изпълнителният директор на борсата в Първенец Илия Гатев коментира пред NOVA, че проверките са необходими и че няма нищо лошо в това държавата да следи качеството на влизащата продукция. Според него обаче не трябва да се очаква автоматично намаляване на цените.
И тук идва големият въпрос: дали тази акция ще защити потребителя или просто ще промени правилата на играта за някои участници?
Когато контролът започне да прилича на бариера
Всяка проверка има смисъл, когато открива нарушения. Но когато проверката се превърне в административно задръстване, тя вече не защитава пазара, а го изкривява.
Ако един камион със стока стои прекалено дълго на границата заради прекомерна бюрокрация, това не означава автоматично, че качеството се подобрява. Означава, че разходите растат.
А разходите, както природата и човешката алчност, винаги намират път към крайния потребител.
В крайна сметка някой плаща за чакането, за забавянето, за допълнителната администрация и за риска от разваляне на продукцията. Обикновено това не е чиновникът, който поставя поредния печат. Това е човекът пред щанда, който купува домати.
Странният момент на държавната атака
Особено интересен е моментът, в който започва акцията.
Цените на плодовете и зеленчуците в момента вървят надолу. Пазарът започва сам да регулира част от напрежението чрез конкуренция между доставчици.
И точно тогава държавата влиза с усилен контрол.
Разбира се, контролът не е враг. Напротив, той е задължителен. Никой не иска на пазара да попадат опасни продукти, стоки без документи или измами с произход.
Но между контрол и административен натиск има разлика. Тънка разлика, която понякога изчезва някъде между бюрократичния печат и политическото изявление.
Защитаваме българското или ограничаваме конкуренцията?
Българският производител заслужава защита. Но защитата не трябва да означава изкуствено затрудняване на вноса.
Истинската подкрепа за земеделието не е да се направи чуждата продукция по-трудна за достъп. Тя е българските производители да имат по-ниски разходи, модерна инфраструктура, достъп до пазари и нормални условия за работа.
В противен случай се получава старият икономически парадокс: вместо да направим нашия производител по-силен, правим конкурента по-бавен.
А когато конкуренцията бъде притисната, цените рядко падат от благодарност. Пазарът няма чувство за патриотизъм. Той разбира само сметки.
Доматът не е престъпник, но системата може да бъде
България има нужда от строг контрол върху храните. Има нужда от проследимост, качество и реални проверки.
Но държавата не трябва да превръща всяка проверка в спектакъл с прожектори и официални съобщения. Защото контролът, който се появява само като „акция“, създава подозрение, че между две акции някой просто е забравил да си върши работата.
В крайна сметка един домат няма националност, докато не му бъде сложен етикет. Но потребителят има право да знае откъде идва храната му, какво качество получава и дали зад поредната държавна операция няма просто добре опакована административна сценография.
Защото понякога най-големият проблем на пазара не е вносният зеленчук. Проблемът е държавата, която се появява с каска и сирена чак когато доматите вече са паднали на земята.
