„Акъл море, глава шамандура“! Двама тарикати спипани в крачка осъмнаха в килия
В бургаски комплекс „Славейков“, по известен сред местните като Слабейкоф, до блок 32, петима келеши, натъпкани в едно „Пежо“, тръгнали да обикалят квартала, явно убедени, че са хванали Господ за шлифера.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Само че, както казва народът: „Колкото по-голям тарикат, толкова по-къс му е акълът.“
Спрели ги за проверка. И тук започва истинското мазало. В колата – изненада! – свивка с марихуана. Нищо особено, ще кажеш. Само дето била „забравена“ зад седалката. Класика. Все едно баба ти е забравила буркан с лютеница, ама не съвсем.
Един от юнаците веднага „поел отговорност“. Явно в компанията има поне един, който знае, че като те хванат, няма смисъл да се правиш на по-умен, отколкото си. Макар че и това е спорно.
Другият гений – шофьорът, на крехките 18 години – решил да разнообрази ситуацията с малко канабис в кръвта. Положителен тест, отказ за кръвна проба… пълен пакет. Както се казва: „Като ще се давиш, поне не махай с ръце.“
Тук вече идва въпросът: това ли е новото поколение тарикати? Петима в кола, трима с криминални прояви, един с трева, друг напушен зад волана… Ако това е „бързият път към успеха“, явно картата им е обърната наобратно.
„Акъл море, глава шамандура“ – точно в десятката.
И най-забавното е самочувствието. Такива кретени обикновено ходят с походка на хора, които са превзели света, а реално не могат да си забършат задниците без да си изцапат пръстите на ръцете. Големи тарикати до първата проверка, после – „ама то не е мое“, „ама аз само карам“, „ама той го сложи там“.
Да, бе. Всички невинни. Ако има кой да им вярва.
Истината е проста и стара: „Лесните пари и лесните номера винаги излизат най-скъпо.“ Само че за да го разбереш, трябва поне малко мисъл. А тук, както виждаме, е дефицитна стока.
Резултатът? Двама задържани, бързи производства и едно „Пежо“, което заминава на наказателен паркинг.
И после същите тези идиоти ще се чудят защо животът им не върви. Ами защото, момчета, животът не е квартален номер. Не става с „айде ще мина метър“.
Не минава. Особено когато сте цяла групичка криминогени и сред вас двама надърпани до козирката.
