Ала -бализми! Когато „нямаме намерение“ се сблъска с „гарантираме, че няма да стане“: Инициативния комитет на Крайморие не поема отговорност пред медия, но обяснява във Фейсбук, че няма намерения
Отговорът на „Новините Днес“ към декларацията на Инициативния комитет от Крайморие
Има един стар журналистически принцип: ако някой твърди, че нещо няма да се случи, най-малкото което може да направи, е да обясни защо е толкова сигурен.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Особено когато въпросът не е дали утре ще вали, а дали на 15 септември, в двора на новото училище в Крайморие, при присъствието на представители на общинската администрация и официални лица, ще бъде използван моментът за изразяване на гражданско недоволство по друг, отдавна тлеещ спор.
Точно тук започва интересната част.
В публикация, разпространена от представител на Инициативния комитет, „Новините Днес“ е обвинена едва ли не в престъплението да съобщи нещо, което организаторите твърдят, че самите те не са планирали. Медията била създала „внушения“. Източниците били неизвестни. Организаторите не били потърсени. Протест нямало. Децата щели да бъдат противопоставяни на гражданите.А журналистическият текст бил украсен с определения като „умни глави“ и „дудукане“. С други думи, от една информация за възможно гражданско недоволство внезапно се роди цяла сапунена опера, в която журналистът е злодеят, гражданите са невинните герои, а училищният двор е последната крепост на цивилизацията.
Само че има един дребен проблем.
Новината не е написана по нечия декларация. Новината е написана въз основа на информация, получена от източници. И когато журналистът получи информация от свои източници, неговата работа не е да се закълне в църквата на социалните мрежи, че източниците му не съществуват.
„Откъде знаете?“
Това е любимият въпрос към журналиста. „Кой ви каза?“ „Кой е източникът?“ „Кой ви даде информацията?“ „Кой стои зад това?“ Отговорът е прост: Източникът остава защитен. „Новините Днес“ няма да публикува имената на своите информатори, нито ще превръща журналистическата си работа в публично преброяване на хора, които са решили да разговарят с медия. Това не е игра на „познай кой ми каза“. И не е необходимо някой да харесва информацията, за да има право обществото да я научи.
Нашата редакция получи информация от хора от Крайморие, според която част от жителите на квартала обмислят да използват именно 15 септември и присъствието на общински представители, за да изразят недоволството си и да окажат натиск върху общинската администрация във връзка със спора с ВиК. Това беше информацията. Не сме написали, че някой вече е подписал договор с историята. Не сме твърдели, че училището ще бъде превърнато в арена. Не сме поставили мегафон в ръцете на никого.
Съобщихме получена информация за възможно развитие на ситуацията.
И именно затова думата „на път“ в журналистическия текст е особено важна. „На път“ не означава „със сигурност“. Но явно някои предпочитат да четат журналистиката като нотариален акт, в който всяко изречение трябва предварително да бъде подпечатано от всички заинтересовани страни. А сега да поговорим за „непотърсените“ организатори Тук вече започва особено забавната част. Твърди се, че никой от организаторите не бил потърсен. Само че „Новините Днес“ не пада с парашут над Крайморие.
Ние вече сме били там.
Ние бяхме сред малкото медии, които отразиха спора между жители на квартала и ВиК. Ние присъствахме на срещата между жителите и ВиК, за която бяхме уведомени от наши източници. И тогава, както и сега, не сме получили официална покана от някой медиен церемониалмайстор, който да ни каже: „Уважаеми журналисти, заповядайте, тук има обществено значим проблем.“ Ние сами си свършихме работата. Защото така функционира журналистиката. Не чакаме някой да ни държи за ръка и да ни води до новината като деца на първия учебен ден.
Но този път все пак потърсихме човек от Инициативния комитет
И тук идва детайлът, който някак удобно липсва от декларацията. В деня на подготовката на настоящата позиция „Новините Днес“ се свърза с член на Инициативния комитет. Беше му дадена възможност да изложи позицията си. Отговорът по същество беше, че няма такива намерения, че се обсъжда дори закупуване на подарък за кмета и че се подготвя благодарствено писмо до общината. Добре. Това е позиция. И тя заслужава да бъде публикувана.
Но когато беше поставен съвсем конкретният въпрос дали може да бъде дадена ясна гаранция, че на 15 септември няма да има действия, с които официалното откриване да бъде превърнато в място за протест, скандирания, конфликти или публичен натиск, отговорът не беше категорично „гарантираме“. Беше нещо от рода на: „Правете каквото искате.“ Е, ние точно това не правим. Не правим каквото искаме. Правим каквото журналистическата ни работа изисква. И това е съществената разлика.
Ако няма да има протест, защо не го кажете ясно?
Това е най-простият въпрос. Не: „Нямаме намерение.“ Не: „Правете каквото искате.“ Не: „Това са внушения.“ А: „На 15 септември Инициативният комитет няма да организира протест, няма да организира действия за натиск върху общинската администрация и няма да допуска превръщането на официалното откриване на училището в протестна площадка.“ Ето това вече е позиция. Това е поемане на публична отговорност. Това може да бъде цитирано. Това може да бъде проверено. Това може да бъде сравнено с действителността след 15 септември. Но вместо подобна категорична позиция получаваме обяснение, че медията трябвало да си свърши работата по друг начин.
Очевидно според някои журналистът трябва не просто да задава въпроси, а предварително да получи разрешение от всички страни по казуса, да им изпрати проекта на бъдещата новина, да изчака благословия и чак тогава да натисне бутона „Публикувай“. Това вече не е журналистика. Това е редакционна литургия.
„Децата не са аргумент“
Съгласни сме. И точно затова никъде не сме казвали, че децата са виновни за спора с ВиК. Никъде не сме твърдели, че гражданите нямат право да протестират. Никъде не сме казвали, че училището трябва да бъде използвано като аргумент срещу гражданските права. Но съществува нещо, наречено обществен контекст. А контекстът е следният: На 15 септември има официално откриване на ново училище. Ще има деца. Ще има родители. Ще има учители. Ще има представители на общината. Ще има публичност. И ако в същия момент бъде организирано гражданско недоволство срещу общинската администрация, това е новина. Не защото журналистът мрази децата. Не защото училището е враг. А защото съчетаването на две публични събития в един и същи момент има обществено значение. Толкова е просто. Само че простите неща понякога са най-трудни за разбиране, когато човек вече е решил кой е злодеят.
За „дудукането“ и „умните глави“
Тук можем да бъдем още по-ясни. Гражданският протест е законно право. Гражданското несъгласие е нормална част от демократичното общество. Но журналистът има право да описва поведението на участниците и да го коментира. Ако някой граждански протест се превърне в крясъци, освирквания, дюдюкания, скандали или персонални нападки, това не става автоматично свещено и неприкосновено само защото върху него е поставен етикетът „гражданско общество“. Гражданското общество не е индулгенция срещу критиката. Мегафонът не превръща човека в пророк. Плакатът не го прави непогрешим. А социалната група във Facebook със сигурност не е Конституционен съд.
И още нещо за социалните мрежи
Там е лесно. Можеш да напишеш всичко. Можеш да обвиниш медия. Можеш да обявиш журналиста за манипулатор. Можеш да обясниш кой какво „вменявал“. Можеш да напишеш, че утре ще изгрее слънце от запад и да събереш сто харесвания. Отговорността обаче не се измерва в лайкове. Когато говориш публично, трябва да можеш да застанеш зад думите си. Затова питаме съвсем публично: Ако Инициативният комитет е абсолютно сигурен, че няма да има подобни действия на 15 септември, защо не поеме тази позиция официално и поименно пред медиите? Нека председателят. Нека членовете на комитета. Нека онези, които представляват протестиращите. Нека кажат: „Няма да има протестни действия по време на официалното откриване на училището.“
Не в коментар под публикация. Не в затворена група. Не чрез намеци. А публично. В медия! Защото ако на 15 септември действително няма нищо подобно, чудесно. Тогава „Новините Днес“ ще е съобщила за информация, която в крайна сметка не се е реализирала. Това се случва постоянно в журналистиката. Но ако се случи обратното и училищният двор бъде превърнат в сцена за скандали, крясъци, освирквания и публичен натиск, тогава въпросът вече ще бъде: Кой носеше отговорност за това и кой предварително е знаел, че се подготвя?
Ние няма да бъдем нито прокурор, нито адвокат
„Новините Днес“ няма да заема страна в спора между гражданите на Крайморие и ВиК. Това не е наша работа. Нашата работа е да информираме. А когато получим информация от източници, проверяваме доколкото е възможно, търсим позициите на засегнатите страни и публикуваме информацията. Няма да издадем източниците си само защото някой не харесва информацията. Това е част от независимостта на журналистиката. И ако някой очаква от нас да хвърлим източниците си на площада, за да докажем на социалните мрежи, че информацията ни е истинска, ще остане разочарован. Източниците са защитени. Новината е публична. Това е сделката.
А спорът с ВиК?
Той си е там. Не сме го измислили ние. Не сме измислили недоволството. Не сме измислили срещите. Не сме измислили въпросите за водомерите. Не сме измислили напрежението. И със сигурност не сме го внесли в Крайморие с чувал през нощта. Този спор съществува независимо от „Новините Днес“. И ако гражданите имат конкретни претенции, те имат пълното право да ги поставят пред институциите. Но от това не следва, че всяка информация за възможна форма на протест трябва да бъде обявена за „внушение“, само защото някой не желае тя да бъде публично обсъждана.
Последно, но не маловажно
Ние не сме против училището. Напротив. За Крайморие новото училище е важна придобивка. Децата трябва да имат нормална образователна среда. Родителите трябва да имат спокойствие. Учителите трябва да имат условия за работа. И точно затова е редно първият учебен ден да бъде празник на децата, а не декор за политически или институционални битки. Но ако някой иска да използва този ден за граждански натиск, това също е новина. Не ние решаваме какво ще направят гражданите. Ние само съобщаваме какво сме научили. Ако информацията се окаже невярна, фактите ще го покажат. Ако се окаже вярна, фактите също ще го покажат. И в двата случая журналистът не е виновникът за случилото се. Той просто е човекът, който е решил да включи лампата. А когато някой се ядоса на светлината, това не означава непременно, че лампата е виновна. Понякога просто е по-удобно да обвиняваш осветлението, отколкото да обясниш какво има в стаята. „Новините Днес“ ще продължи да задава неудобните въпроси. Не защото имаме нещо лично към Инициативния комитет. Не защото сме против жителите на Крайморие. Не защото сме против училището. А защото медия, която започне да пита предварително какво може и какво не може да публикува, вече не е медия. Тя е пресслужба.
А „Новините Днес“ няма намерение да кандидатства за тази длъжност.
