Ало, ГДИН, какво правим с психопатичното прокурорско синче от Перник? До кога ще му толерираме простотиите?!
Със загриженост и учудване наблюдаваме идиотията, която прокурорският син от Перник предизвиква в социалните кръгове на Софийския затвор. Младият Васил Михайлов, известен с помиярски си нрав, се оказва истински герой на насилието над цигани зад решетките.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Неговата последна малоумна история е с Янко Ангелов и изглежда като сюрреалистичен филм, в който злодеят е неудържим, а жертвата – безпомощна.
Преди 2 месеца 19-годишният Васил Михайлов бил на прага на убийството. Той спукал от бой съкилийника си Янко Ангелов, а причината била, че той е от ромски произход.
„Спях на леглото, когато се събудих от юмруците в лицето ми. Бяха на Васил, който крещеше „Умри, чернилко! Ако оцелееш, ще избия целия ти род!“, разкри Янко.
Цялото легло е било в кръв, а няколко човека придружили потърпевшия ром до болницата на Софийския затвор, защото сам не можел да се придвижи.
Кървавата драма се разиграла на 6 декември 2023 г. Това не е първият случай, в който младежът от Перник пребива някого зад решетките.
Макар да е много млад, той е успял да подчини далеч по-възрастни от него мъже. Такъв е случаят с Янко, който е 10 години по-голям, но става жертва на Васил.
29-годишният ром е притеснен най-вече от заплахите на Михайлов. В погледа му се четяла такава омраза към малцинствата, че било въпрос на време прокурорският син да се превърне от бияч в убиец. За него било истинска наслада да бие хората.
Все пак, не можем да пренебрегнем този случай, който отново подчертава проблемите със системата и безнаказаността в затвора.
Наскоро Васил Михайлов се похвали по телевизията за нарушаването на домашния си арест. Този „професионален нарушител“ дори не се стреми да скрие престъпленията си. Вместо това, той с гордост ги обявява пред обществото, като използва медийната платформа за саркастични изяви.
Без съмнение, този инцидент повдига въпроси за ефективността на наказателната система и нейната способност да контролира насилието зад решетките. Може би е време за реформи и по-строг контрол, за да се гарантира безопасността на затворниците и персонала в софийския затвор.
Въпреки че Васил Михайлов може да наследи ролята на „психопатичния убиец“ в затвора, трябва да помним, че правосъдието и безопасността трябва да са приоритети за обществото. В противен случай, софийският затвор може да се превърне в опасно място, далече от идеята за рехабилитация и ред.