„Ал сана“ летен сезон! Наядохте ли се сега издребнели селски тарикати?! Лакомо дупе – два „уя“ чупи!

В понеделник започват масирани проверки по Черноморието. Държавата най-сетне е решила да надникне в онзи паралелен свят, в който цацата е по-ценна от криптовалута, салатата е луксозен инвестиционен актив, а бирата се продава сякаш е бутилирана от сълзите на еднорози.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Някога родното море беше място за почивка. Днес е финансов тест за психическа устойчивост.

И после се чудим защо плажовете пустеят.

Години наред слушахме как виновни за слабия сезон били мръсната вода, водораслите, слуховете, конкуренцията от Гърция, Турция и Марс. Всяка година се намираше нов враг. Само един заподозрян никога не попадаше под прожекторите: родният черноморски тарикат, който гледа на туриста като на банкомат с крака.

Истината е проста и болезнена. Морето ни е прекрасно. Плажовете в голямата си част са отлични. Природата е подарък, който не сме заслужили особено, но сме получили. Само че между туриста и морето стои една армия от предприемачи, които са решили да станат милионери между Гергьовден и първия учебен ден.

И резултатът е налице.

Цаца за цена, достойна за борсова търговия. Калмари, които очевидно са ловени лично от Посейдон. Бира в кенче, оценена сякаш съдържа еликсир на безсмъртието. Салата от домати и краставици, която струва толкова, че човек започва да подозира, че зеленчуците са били отглеждани в саксии на Международната космическа станция.

Хора, какво точно продавате?

Защото нито рибите са златни и изпълняват желания, нито бирата е жива вода, която възкресява покойници, нито салатата е магическа. Изяждаш я и тя не остава завинаги в купата. Не носи вечна младост. Не изплаща ипотеката. Не решава семейните проблеми.

Това са домати и краставици.

Стигнахме до абсурда туристите да гледат менюто по същия начин, по който човек разглежда цените на апартамент в центъра на София. Със смес от ужас, недоумение и тихо отчаяние.

Най-забавното е, че същите тези бизнесмени после сядат пред камерите и започват да обясняват колко тежък бил сезонът. Как нямало туристи. Как държавата била виновна. Как времето било виновно. Как международната обстановка била виновна.

Не, господа.

Понякога причината не е световният заговор. Понякога причината е менюто.

Когато едно четиричленно семейство трябва да тегли потребителски кредит за обяд на плажа, проблемът не е в туристите. Проблемът е в човека, който е решил, че всяка пластмасова маса до морето автоматично се превръща в ресторант със звезди „Мишлен“.

Черноморието беше ударено не от конкуренцията, а от собствената си алчност. Беше саботирано отвътре. Свършена беше работа, която нито калните кампании, нито слуховете за мръсна вода, нито негативните публикации успяха да свършат.

Защото няма по-страшен враг на туризма от собствения му апетит.

Алчността е особена болест. Тя кара човек да вярва, че ако днес вземе три пъти повече, утре ще има три пъти повече клиенти. В действителност утре няма клиенти.

И тогава идва най-смешната част.

Фалитът.

Онзи безмилостен счетоводител, който не се впечатлява от селски тарикатлъци, от лъскави джипове, от златни ланци и от обяснения колко „върви бизнесът“. Пазарът е суров учител. Той не слуша оправдания. Той просто изпраща клиентите другаде.

А клиентите вече отдавна са открили, че на няколко часа път има места, където храната е по-евтина, обслужването е по-добро и отношението не започва с въпроса колко още пари могат да бъдат измъкнати от джоба ти.

Проверките на държавата са добре дошли. Но истинската проверка вече се случва.

Извършва я туристът.

И когато празните шезлонги започнат да се множат по-бързо от цените в менюто, дори и най-упоритият черноморски философ на бързото забогатяване ще разбере една проста истина:

Не можеш да острижеш една овца до кожа с тъпи ножици и после да се чудиш защо е избягала на друга къшла.