Америка и Иран водят дипломация с каска: Когато „няма шанс“ означава „всичко е възможно“

В Женева отново се разигра добре познатият театър на международната дипломация. Трети кръг преговори между Техеран и Вашингтон за иранската ядрена програма. С посредничеството на Оман, разбира се. Когато големите сили не могат да си говорят директно, винаги се намира някой по средата да държи реферското знаме.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Вицепрезидентът на Джей Ди Ванс увери света, че „няма шанс“ удар по Иран да въвлече САЩ в дълга война в региона. Никакъв шанс. Нула. Абсолютно невъзможно. Историята, разбира се, показва, че когато Вашингтон каже „няма шанс“, обикновено трябва да си приготвим пуканките.

„Мисля, че всички ние предпочитаме варианта на дипломацията“, добави той. А кой сме „ние“? Светът? Регионът? Или онези, които броят бюджетите за отбрана с едната ръка и говорят за мир вдигайки двата пръста с другата?

И тук се появява „майсторът на диалога“ – Доналд Тръмп. Според Ванс президентът все още предпочитал дипломатическо решение. Вероятно по същия начин, по който „реши“ въпросите с Венецуела. Или както първия път „реши“ отношенията с Иран – с излизане от ядреното споразумение и максимум натиск. Истинска школа по конструктивен диалог.

Нека не забравяме и дългата традиция на „мир чрез сила“, позната в различни точки на света, където американската външна политика е оставила след себе си не само стратегически анализи, но и доста кратери. Бомбените килими също са вид комуникация. Просто малко по-шумна.

След последните разговори в Женева иранският външен министър заяви, че срещата била „най-интензивната“ досега и че има „напредък“. В дипломацията „интензивна“ обикновено означава, че никой не е тръгнал да си събира куфарите преждевременно. А „напредък“ често значи, че са се разбрали да се срещнат пак.

Цялата ситуация звучи като познат сериал. Сезон трети. Същите герои, същите реплики, нова пресконференция. От едната страна – уверения, че война няма да има. От другата – твърдения, че ядрените амбиции са проблемът, не държавата. Това звучи почти философски. „Ние не сме във война с теб, а с амбициите ти.“ Удобна формулировка. Почти като да кажеш: „Нямам нищо лично, просто не ми харесва как мислиш.“

Истината е, че дипломацията е трудна работа. Тя изисква търпение, последователност и памет. Особено памет. А в международната политика паметта често е селективна. Днес говорим за мир. Утре за „всички опции са на масата“. Вдругиден – за това как никой не е очаквал ескалация.

Но спокойно. Няма шанс да има дълга война. Така казаха. А както знаем, когато великите сили са категорични, светът може да си отдъхне. Поне до следващия брифинг.