Англичанинът се отказал от белия хляб и традиционния чай: Българинът е готов за фотосинтеза

Последната медийна мода е повече от трогателна. Великобритания се отказвала от белия хляб и традиционния английски чай. Държава с колониално минало, ядрени подводници и супермаркети, пълни като Ноев ковчег, решила да „преосмисли хранителните си навици“. И ето я новината – поднесена между прогнозата за времето и поредната реклама за „кренвирши с месо“ – като морална притча за бедните балканци.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Посланието е ясно, макар и недоизказано: вижте ги британците – отказват се. Следователно и вие трябва. От какво точно? Това вече е въпрос на въображение. Хляб, кисело мляко, боб, лук, спомени от детството. А защо не и от яденето изобщо. Фотосинтезата е бъдещето, батериите – устойчиви.

Само че има една дребна подробност, която новинарският гланц удобно пропуска. Британецът не се отказва, защото няма. Той се отказва, докато има избор. Докато може да замени белия хляб с пълнозърнест, месото с нахут, а чая с матча, донесена със самолет от другия край на света. Това не е лишение. Това е луксът на сития.

Българинът, от друга страна, не „следва тенденции“. Той оцелява. През последните години голяма част от хората у нас стигнаха до там, че буквално планират месеца около кофичка кисело мляко и половин самун бял хляб. Рибата стана празничен аксесоар. Плодовете – сезонна фантазия. Местните продукти – носталгия от друг живот.

Ние не сега се отказваме. Ние се отказваме отдавна.

Отказахме се от билковите чайове – мащерка, липа, маточина – заменихме ги с ароматизирана вода с вкус на „планина“.
Отказахме се от Инка, от ръжта, от леблебията – напитки, които и децата можеха да пият без страх – и ги заменихме с енергийни напитки, които идват с предупреждение, но без вкус.
Отказахме се от шпековия салам с месо, от истинската свинска пържола, от луканката, която миришеше на пушек, а не на лаборатория.
Отказахме се от „Кума Лиса“, от стария „Швепс“, от шоколада, който беше шоколад, а не какаова идея.

Всичко това не в името на здравето, климата или бъдещето. А в името на търговеца. На евтиното. На „има го, взимай“.

И сега, когато българинът вече е свалил килограми не от фитнес, а от инфлация, му показват британец, който доброволно заменя пържолата с леща. И очакват аплодисменти.

Както е казал Сенека: „Беден не е онзи, който има малко, а онзи, който желае повече.“
Само че тук проблемът не е в желанието. А в това, че малкото вече стана твърде малко.

Когато богатите „се отказват“, това е тенденция.
Когато бедните „се отказват“, това е статистика.

И, ако следващата новина е, че някъде на Запад са се отказали от вечерята, нека не се притесняваме. Ние отдавна сме там.