Бай Ганьо и мародерите от „Елените“: Какво кара „българският хъш“ да защитава крадците (снимки)

Народът пак кипна. Социалните мрежи пламнаха не от идеи, а от алкохолни изпарения. Поводът? Заловените мародери в Елените — юнаци с мисия, въоръжени с торби и чувство за социална справедливост. Обирали били изоставени жилища. А народът? Вместо да се възмути от крадците, реши да ги обяви за борци с неравенството.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

И така, докато полицията върши работата си, ораторите започнаха голямото морално дерзаене:
Да не ги съдят тези момчета? Да им простим, понеже били бедни? Или направо да ги провъзгласим за народни будители в борбата срещу социалното неравенство?

Алкохолно-моралната логика на коментарите – няма идеи, има махмурлук

„Нека им, така им се пада на богатите!“ — ревна фейсбук-гласът на Бай Ганьо Балкански, отпивайки от втората пластмасова бутилка домашна гроздовица. За него всичко е просто — щом някой има, значи е крал. Щом някой няма, значи е честен. В тази философия няма логика, но има литър и половина ракия и чувство за собствена правота, което расте пропорционално на промилите.

Новата социална теория: „Щом ти е хубава колата, значи си престъпник“

Бай Ганьо не вярва в бизнес, труд и успех. Той вярва в заговор. В неговата вселена няма предприемачи — има само измамници, перачи и крадци, които „оперират с милиони“. И той, седнал на пластмасовия стол в центъра на хола в който си цепи зимата дървата, с мазно петно от шкембе чорба върху тениската „Adibas“, е моралният съдник на нацията.

Ако някой си купи апартамент на морето — престъпник.
Ако си отвори малък хотел — мафиот.
Ако си оправи зъбите — сигурно с пари от измами.

Но когато двама келеши оберат нечий дом, Бай Ганьо се просълзява от възторг. „Ей, тия момчета са смели! Протестират срещу бедността!“ Протестът явно се изразява в това да напъхаш в торба чужди телевизори, бельо, лаптопи и да оставиш след себе си масов погром, миризма пот, екскременти върху персийския килим, а за довиждане да си избършеш задника с пердетата, като израз на несъгласие със социалното неравенство.

Социалната мрежа — новата кръчма на мисълта

Някога се водеха разговори в кръчмата, днес Бай Ганьо философства онлайн. Разликата е само, че клавиатурата му лепне от разлети туршии и алкохолни ментета, а профилната му снимка е с пластмасова чаша парцуца и коментар: „Живота е един, брат!“.

И от това „един“ той е решил да го прекара в защита на всяка некадърност, облечена в народност.
„Тия с апартаментите сами са си виновни“ — пише Ганьо, докато жената му мие чиниите, а той натиска „публикувай“ с пръст, който още мирише на прясно избърсаните му задни части.

Профилът му е като витрина на националната драма — компания от анонимни философи с никнеймове като „Радо -БМВ е самолет“, „ГоспоТ БоК“, „Станко – Багера мачка“ , които под всяка новина оставят по една „мъдрост“:
„С тия милионери нема се занимаваме, оставете момчетата да живеят“.

Никак не е случайно, че профилите на тези „морални революционери“ приличат на фотоалбум от безкраен купон: чаши, шишета, мезета, потни физиономии и мъдри статуси като „Парите не правят човека“. Само че без пари не можеш да платиш и интернета, в който пишеш тези глупости.

Българската завист — национален спорт

Да, има бедни. Да, има неравенства. Но това, което ни дърпа надолу, не е само бедността, а омразата към успелия. Българинът рядко вижда в чуждия успех пример. Вижда предизвикателство към собственото си бездействие. Вместо да попита „Как го е постигнал?“, пита „От къде ги има тия пари?“.

И така всеки, който е изкарал повече, е автоматично заподозрян.
Хотелиерите — мошеници.
Предприемачите — перачи.
Собствениците на апартаменти — „олигарси“.

А истината често е проста: част от тези хора просто са работили, рискували, създали нещо.
Но в страната, където „завистта е народен занаят“, това е непростимо.

Българската справедливост — от масата

Ганьо не иска съд, иска самосъд. Но не към крадците, а към богатите.
В неговия свят моралът е обърнат с главата надолу — работливият е виновен, а мародерът е герой. Това е националната версия на „робинхудизма“ или „робинХУЙдизма“: вземи от тези, които са си изкарвали парите, и дай на тези, които не могат да си намерят работа, защото сутрин още преработват снощния алкохол.

Но Ганьо забравя нещо просто — ако утре някой обере мазето му и изчезнат бидоните с ракия, същият този защитник на „юнаците от Елените“ ще реве до небето. Тогава вече няма да са „момчета“, а „престъпници“, които трябва „да се обесят“.
Човекът е морален дотам, докъдето стига собствените му интереси.

Обърнатият морал

Моралът на Бай Ганьо е изграден върху кръчмарска справедливост. Когато чуждият дом е обран — „така им се пада“. Когато неговият — „да ги обесят тия боклуци“ Човекът е морален, докато не го засегне лично. И тогава от философ се превръща в отмъстител.

Това е трагедията на обществото ни — липсата на принципи. Не вярваме в закона, защото не вярваме в реда. И оправдаваме престъплението, когато то ни кара да се чувстваме по-добре за собствения ни неуспех.

Затова по-лесно е да наречеш престъпника „момче от народа“, а успелия — „мошеник“. Така балансът в главата на Бай Ганьо се възстановява и може спокойно да си сипе още една.

Това не е история за бедни срещу богати. Това е история за мързел срещу труд. За оправдания срещу усилия.
И докато Бай Ганьо продължава да пише от кухненската маса, омазана с лютеница и трохи, истинските хора ще работят, ще градят и ще си пазят домовете — от такива, които не крадат, защото са гладни, а защото така е по-лесно.

И ако някой се припознае в описанието — вероятно не е случайно.