Бай Иван Кузманов – Русокатстровския фар на „моралното превъзходство“ в Община Камено (видео и документи)
Да влезеш в кожата на Иван Кузманов не е лесна задача, но нека опитаме. Той не е просто общински съветник, не е просто гражданин с мнение. Не, бай Иван е нещо много повече – той е институция! Човекът, който с едната ръка държи китайска рулетка, а с другата – моралния компас на цяла Камененовска община.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Човекът, който знае как се строят пътища, как се харчат пари и най-важното – как трябва да се управлява една община. Но само ако му се даде възможност, разбира се. Докато това не се случи, той ще продължава с усмивка да се изправя пред камерите на далите му трибуна местна медия и да хвърля саркастични погледи, напомняйки на всички ни какъв шанс сме изпуснали, като не сме го избрали за кмет.
Египет е претърпял десет Божи наказания, но Господ се смилил и не пратил Иван Кузманов
Кузманов и „великият дар“ на аршините
Трудно е да не се възхищаваш на човек, който може да мери с двоен аршин толкова съвършено.
С единия аршин мери себе си – земеделски имоти, построена сграда без документи, леко недекларирани паркинги върху общинска земя.
С другия – мери кмета Жельо Варадунски и всичко, което той прави. В единия случай всичко е публично, затова Иван „великодушно“ не плаща, а в другия – всяка стотинка от бюджета трябва да бъде осчетоводена в детайли. Някои биха го нарекли двуличие, но нека не бъдем толкова груби – това е висша форма на икономическа и морална акробатика, която само човек с таланта на Кузманов може да овладее.
Асфалтът на раздора
Да вземем за пример скандала с пътя Ливада – Русокастро. Три държавни институции казват, че всичко е наред, но кой ли ги слуша? Иван Кузманов има своята рулетка и, въпреки че цифрите на сантиметрите се променят мистериозно (от 60 см на 50 см), той е уверен в едно – пътят е по-тесен.
Как го разбира? Логиката е проста – щом Иван го казва, значи е вярно. А, ако пътят наистина е тесен – виновен е Варадунски. Ако пък не е, значи пак е виновен, защото не го е направил по-широк.
Финансова гимнастика по Кузмановски
Ако Иван Кузманов не може да намери факт, който да подкрепи тезите му, той ще го измисли.
В това няма нищо лошо – в края на краищата, какво значат някакви си документи, когато са ти дали евтина телевизионна трибуна на която огрян от прожекторите, можеш да ги туриш „на везните“ на „моралните си принципи“, а с истината в тях да си обършиш задните части?!
През това време, докато Иван се бори за „истината“, фирмата му ЕТ „Иван Кузманов“ вече две години е на загуба, но кой ли има време за такива дреболии? Дарява пари, строи сгради без документи, а държавните верисии се трупат. Какво по-хубаво доказателство за финансово майсторство? Да, НАП може да си задава въпроси, но за нас, обикновенните граждани, това е просто още едно доказателство за „гениалността“ на Кузманов – той умее да прави невъзможното, да губи пари, докато печели „морални точки“.
Социалната кухня и древните реликви на бай Иван
Чудото на Иван Кузмановия „блицкриг“ срещу управлението не спира с пътищата и финансите.
Бай Иван, „благодетел на народа“, отива още по-далеч – той се заема да разреши проблемите на социалната кухня. Не че я ползва, разбира се, но защо да не раздаде 35-годишни прибори на бедните? Така ще създаде усещане за носталгия към миналото – в крайна сметка, защо трябва да харчим пари за нови съдове, когато има толкова стари и ръждясали в склада на общината? Нали той самият не яде от тях – какво толкова? Да ядат бедните и да са благодарни на народния спасител!
Създателят на „перверзната критика“
Критиката е като доброто вино – колкото повече я наливаш, толкова повече искат от нея.
А Кузманов налива. Паднал капак на кофа за боклук? Кметът е виновен. Няма сняг тази зима? Парите за снегопочистване не са използвани по предназначение! Пак кмета! Има ли сняг – парите са изхарчени по предназначение! Отново кмета е на прицел! В крайна сметка няма значение, дали парите са спестени, изхарчени по предназначение или са умело разпределени по други пера от бюджета! Бай Иван винаги намира начин да извлече максимума от всяка ситуация – да гръмне поредния кьорфишек хвърлящ черни кълбета лютив пушилек в очите на наивниците.
А кметът Варадунски и останалите в общинския съвет трябва да се оправят с реалността – но как да се оправиш, когато Иван е винаги нащрек, готов да ги критикува и залее с помия от клевети?
Иван Кузманов не признава документалната фактология, защото тя не рекламира неговите „истини“
Трагикомичният артист на Камено
Нека не забравяме и артистичната страна на Кузманов. Често ще го видим в ролята на жертва на системата. Въобразил си е, че е последният стожер и пазител на морала в Камено, трън в очите на „силните на деня“. Той е човекът, който „разбива схемите“, „разтърсва корупцията“ и „гори в пламъците на справедливостта“.
Единствената му награда? „Цинизмът от укорите“ на тези, които просто не разбират какъв дар е за тях. А всъщност, не е ли странно, че точно тези „силни на деня“ сякаш не си правят труда да отговорят на великите му обвинения понасяйки системните му безпочвени клевети? Може би, защото са проумели, че отговорите им на Иван Кузманов не са му нужни – той сам си създава реалност, в която обитава и винаги е прав.
Иван Кузманов, естествено, не може да бъде разбран от простосмъртните – как бихме могли?
Мъдростта му е на ниво, недостъпно за нас, обикновените хора, потънали в собственото си невежество. А когато фактите започнат да го притискат в ъгъла – това е моментът, в който той наистина блести с всичките си 50 нюанса селска хитрост. Вместо да се сблъска с реалността, той удобно я заобикаля, отричайки деструктивната критика, сякаш тя е някаква дреболия, а не нещо толкова очевидно, както слънцето на небето.
Когато е невъзможно да се отрече съвсем, той със завидна ловкост заема страната на „враговете си“, изведнъж подкрепяйки техните „правилни решения“. Защото в крайна сметка, Кузманов не е като нас – обвързан с логика или последователност. Не, неговите истини са гъвкави като пластелин. Когато го питаш за собствените му думи, изведнъж се оказва, че не ги е казал – някой ги е сложил в устата му. И ако това не е достатъчно, той е готов да се закълне дори в Тангра, Перун или някой друг славянски бог, че просто не сме го разбрали. Проблемът, естествено, не е в неговото изказване, а в нашата неспособност да проникнем в дълбоките води на неговия безкраен ум.
Ето, как се оказа, че ние слагаме думите в устата и мислите в главата на бай Иван
Но когато настъпи моментът да даде обяснение за собственото си, меко казано, „протестантско“ отношение срещу всичко и всеки, тогава шоуто започва истински. С умението на магьосник от цирка, Кузманов започва да пренася вода от девет кладенеца, обвинявайки всички – медиите, журналистите, съседа от третия етаж и вероятно дори котката на комшиите.
Всички са виновни, че не разбират неговите „велики принципи“ и че изкривяват действителността, която той така усърдно се опитва да ни „продаде“. В крайна сметка, истината, изразена, чрез противоречия и абсурдни внушения, винаги се нуждае от малко допълнителен лак, за да блести като златна монета… или поне така да изглежда, когато я видиш през очите на Кузманов. Но кой сме ние да го съдим? Сигурно просто сме твърде „глупави“, за да схванем гениалността на този нескончаем словесен гимнастик.
Кмет ли? Президент ли? Или просто бай Иван?
За човек, който вярва, че Каменовска община трябва да му е благодарна за лъжите, които щедро раздава, Иван Кузманов е истинско наказание. Ако на египтяните Господ е изпратил десет бедствия по времето на Моисей, то на Камено е сметнал, че е достатъчно едно със силата на останалите -Иван Кузманов.
Само един въпрос остава – кога ще поиска официално кметския стол? Сигурно вече си е подготвил речта, в която ще обясни, че никой не може да управлява като него. Навярно съвсем на преклонна възраст ще погледне и към президентското кресло, като същински вариант на русокастровски Джо Байдън да сложи в „ред държавата превръщайки ни в световен хегемон“.
И докато чакаме това велико събитие, нека продължим да се наслаждаваме на шоуто, наречено „На везни“ с бай Иван, в което истината е по лека от перото и не струва пукнат грош.
