Балканският театър на абсурда с циганската ало-мафия от Бяла

В една малка държава, сгушена между скалите на Балканите и политическите облаци на ЕС, има една притча за невидимия бандит – но не онзи от филмите, а този с евтина нокия, два румънски номера и мерак за „черно-бяла“ техника.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Добре дошли в Бяла, Русенско – иначе спокойно градче, което вече спокойно може да се прекръсти на „Бяла перачница за балканска наивност“.

Държавата спи, мафията печели, мулетата лежат

Представете си следната схема, достойна за награда за „най-добра балканска крими продукция“:

В интернет излиза обява – търсят се работници за Гърция.

Пише ви човек, ужким на име Тодор.

Срещате се в Гърция, снимат ви документите като за кастинг.

Вместо в магазин ви пращат на адрес за да вземете запечатан плик.

Дават ви плика. По телефон с румънски или английски номер ви казват – „няма да го отваряш!“

Връщате се в Бяла. Давате плика. Отново пътувате за Солун или Атина за да вземете друг.

Ако попитате защо – ставате враг на организацията и животът ви се превръща в кошмарен криминален трилър.

„Когато разбрах, че не нося техника, а пари, вече беше късно. Казаха ми, че ако откажа, ще пострадам. Аз, децата ми, майка ми. Нямам избор. Никой не ти вярва. Никой не ти помага“, разказва пред наш журнбалист опарена от измамниците.

Резултатът?

Наивните „работници“ – в затвора.
Ало-групата – в някой балкански бар, поръчва ракия за 300 евро от вашите пари.

Къде е МВР? Къде е ДАНС? Къде е държавата?

Сигурно са някъде между отчета за нови служебни мерцедеси и командировка в Брюксел.
Защото в България, когато измамата е дребна, МВР ще ви глоби за неносене на маска.
Но когато схемата е мащабна, добре смазана и включва трансграничен трафик и заплахи за убийство – тогава всички органи са на „режим на изчакване“.

Разследва се, казват.

Ама така се „разследва“, че все едно гледаме как расте трева. На забавен каданс. С очила на обратно.

Как успява тази шайка цигански измамници да действа необезпокоявана в цяла Европа?

Отговорът е прост:
Докато институциите правят отчети, те правят пари.

Групата от Бяла – всъщност мрежа от „бизнесмени без офис“, използва слабите звена на двете държави – България и Гърция. Подбира хора, които никой няма да защити – стари, уплашени, млади без опит, хора с дупки в обувките и в социалния статус.

Заплашват ги. Тормозят ги. Вкарват ги в затвори, докато истинските тартори пращат нова обява в друга фейсбук група. На нов номер. С нов профил.

Как се прави роб от човек: по балканска рецепта

Жертвите на тази мрежа не са просто наивници. Те са отчаяни хора, които търсят последен шанс, последна възможност да оцелеят.
Повечето са:

с основно образование

без постоянна работа

без правна култура

с разбита психика

често – самотни

Те не вярват, че държавата ще ги защити.
И са прави – защото тя не го прави.

Алгоритъмът на балканската безнаказаност:

Правосъдието? Абе то се е загубило някъде между бюрократичния превод и международната правна помощ.

Избираш държави, в които полицията работи на хартия, но не и на терен.

Използваш мулета, които са лесно заменими и лесно плашими.

Подкупваш местни „там, където трябва“.

Връзката ти с реалните действия изчезва – никой не знае кой е „Тодор“.

Триковете на измамниците: психотерор в реално време

След като ги въвлекат, започва истинският тормоз.

Обаждания всеки ден.

Угрозителни съобщения.

„Имаме ти личната карта, знаем къде живееш.“

„Ще осакатим децата ти, ако се откажеш.“

Класически методи на терора – но не от мутренски филм, а от настояща реалност.
Службите имат капацитет да ги проследят – но не го правят. Или не искат.

Да кажем нещата с истинските им имена:

Не става дума за „група роми“, а за организирана престъпна мрежа.
Не става дума за „мулета“, а за изкупителни жертви, използвани от държавата като статистика в отчета за „разкриваемост“.
Не става дума за „недостиг на ресурси“, а за недостиг на желание.

Какво може да се направи (ако някой изобщо иска):

Дигитален мониторинг на обявите с ключови думи (например „работа в Гърция“, „черна техника“, „бързи пари“).

Координация с гръцките власти, вместо размяна на формални писма.

Създаване на черен списък на фалшиви профили и схеми, достъпен за всички граждани.

Разследваща журналистика с институционален гръб, не с диктофон и касова бележка.

Защита на свидетелите, вместо „ми що си се вързал бе, майна?“.

Трябваше да има публична кампания, която да информира хората за рисковете.

Трябваше да се създаде междуведомствен екип с Гърция и Интерпол за преследване на реалните организатори.

А вместо това – тишина.
Тишината, в която ало-мафията расте.

Финал с горчив привкус (като живота на жертвите им):

Докато четете това, нов плик вече се пътува към Бяла.
Нов човек вече не спи от страх.
Нова обява е качена във Facebook група.

Предложения за излизане от този адски кръг:

Защита на уязвими групи – хора без доходи, образование и социална мрежа. Това са лесните жертви.

Психологическа и правна помощ за вече пострадалите. Не само в арестите, но и в малките села и градове.

Дигитална активност на службите, не само присъствие в Twitter.

Обществен натиск – ако не търсим отговорност, никой няма да я поеме сам.

Журналистическо разследване с институционална подкрепа, а не само смел репортер с диктофон.

А държавата? Тя спи, хърка и сънува, че е в Шенген.

От Днес България ще проследим случай с българка станала жертва на въпросните измамници и ще ви информираме подробно по случая.