БЕЗОБРАЗИЕ И СКАНДАЛ! КОЙ РЕЖЕ БУРГАСКИТЕ ДЕЦА ОТ СВЕТОВНОТО ПО АКРОБАТИКА И НА КАКВО ОСНОВАНИЕ? (ДОКУМЕНТИ)

БФСА обещава надежда, после изпраща отказ: „Не са достатъчно подготвени“. Къде са оценките, протоколите и критериите?

България има право да знае кой и защо решава кои български деца ще представят страната ни на световно първенство.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В спорт, в който зад всяко съчетание стоят години тренировки, травми, лишения, родители, треньори и деца, човек би очаквал поне едно елементарно нещо от националната федерация: правила, критерии, документи и прозрачност.

Вместо това около решението за недопускането на състав на КСА „Нефтохимик-2011“ – Бургас до Световното първенство по спортна акробатика в Пезаро, Италия, остават въпроси, които не могат да бъдат заметени под административния килим.

Защото този път не става дума просто за това кой ще пътува до Италия. Става дума за това как България избира своите представители. И още по-простичко: по правила или по нечия воля?

Децата се подготвят. Надеждата е дадена. После идва отказът.

По информация, предоставена на редакцията, представителите на КСА „Нефтохимик-2011“ са били подготвяни за участие в световното първенство и до последно са имали основание да очакват, че ще бъдат включени в българското представителство.

Две от девойките, които е трябвало да представят Бургас, дори са били поставени в ситуация да планират живота си около предстоящото участие.

И тогава идва отказът. Не с публично изложена подробна техническа оценка. Не с сравнителна таблица между всички кандидати. Не с протокол, в който срещу имената на състезателките стоят конкретни оценки. А с решение, според което съставът не бил достатъчно подготвен. Тук възниква неудобният въпрос:

Къде е доказателството?

В официалното журналистическо искане на редакцията именно това е поставено в центъра: ако федерацията твърди, че е извършена спортно-техническа оценка, да представи документа, който я удостоверява. Ако такава оценка не е извършена, да бъде посочено на какво фактическо основание е взето отрицателното решение.

Защото в спорта „не са достатъчно добре подготвени“ не е магическа формула, която заменя оценката. Това е твърдение. А всяко твърдение, когато определя кой ще представя България на световно първенство, би трябвало да има документална следа.

Контролите са били контролни. Или вече не са?

От информацията, с която редакцията разполага, съставът на „Нефтохимик“ е участвал в контролни проверки, при които са били констатирани забележки, но такива забележки не са били уникални само за бургаския клуб.

Това също поражда въпрос: Ако всички състезатели допускат технически забележки, как точно е определено, че едни са достатъчно подготвени, а други не?

Защото тук вече трябва да има числа, оценки, критерии и сравнителен анализ. Редакцията изрично поиска: индивидуалните оценки на „Нефтохимик“; оценките на всички допуснати състави; сравнителните класирания; методиката за селекция; критериите; конкретните показатели за техническо изпълнение, синхрон, трудност, стабилност, артистичност и степен на подготовка; имената на лицата, извършили оценяването; датите и местата на оценките; както и документ, показващ кога и къде конкретният състав е бил наблюдаван.

Това не е каприз.

Това е напълно основателна журналистическа проверка.

И тогава идва въпросът с двата дни

Тук историята става особено интересна. Според наличната информация на 8 август 2026 г. е избран нов Управителен съвет. След това е взето решение относно националните състави. И тук започва една своеобразна административна акробатика, която би впечатлила дори най-добрия цирков артист. Как за толкова кратко време един нов управителен орган успява да: получи всички материали; прегледа всички контролни протоколи; разгледа оценките на всички състави; сравни конкурентните двойки, тройки и отбори; провери методиката; анализира техническото изпълнение; обсъди готовността на всеки състезателен състав; извърши собствена проверка; проведе заседание; гласува; състави протокол; мотивира решенията?

За два дни?

Човек започва да се пита дали в БФСА не е открит нов административен вид квантов компютър, при който документите се преглеждат едновременно във всички възможни времеви линии.

ОТ ТОЗИ ДОКУМЕНТ СТАВА ВИДНО, КОЛКО КОРЕКТНО Е ОЦЕНЕН ОТБОРА НА НЕФТОХИМИК – БУРГАС:

Самият документ на редакцията поставя точно този въпрос: кога е проведено първото заседание на новия УС, кога е взето решението, кога са получени материалите, дали са съдържали всички оценки и протоколи, дали е имало сравнителна таблица, дали е извършена собствена проверка и има ли протокол от заседанието.

И това са въпроси, на които има само един приличен отговор: дата, час, протокол, документи, подписи. Не „така решихме“.

Кой точно Управителен съвет е решил?

Тук има още един любопитен детайл. В документа се посочва, че публично достъпните регистърни данни към момента показват последна видима промяна в състава на Управителния съвет от 17 март 2025 г. Това само по себе си не доказва, че новият УС не е валидно избран. И именно затова редакцията не прави подобно заключение. Но въпросът трябва да бъде проверен. Подадено ли е заявление за вписване? Кога? Какъв е входящият номер? Има ли указания? Има ли отказ? Има ли вписване?

Какъв е бил официалният статут на новия УС към момента, когато са взети решенията за националните състави?

В самия документ са поставени именно тези въпроси.

Това вече не е спортна клюка.

Това е въпрос на институционална процедура.

2024 г. вече е имало подобен случай

Според информацията, предоставена на редакцията, през 2024 г. КСА „Нефтохимик“ отново е бил отстранен от участие на световно първенство, въпреки че според предоставените данни при контролните проверки не са били установени основания, които да обяснят подобно решение.

Тогава обяснението, според информацията от клуба, е било финансово: нямало пари. Как България няма средства да изпрати добре подготвени свои представители на световно първенство?

И ако средствата не достигат, по какви критерии се определя кой отбор ще бъде изпратен? Къде са финансовите разчети? Как е разпределен ресурсът? Кой е взел решението? Колко са стрували командировките? Как е определено кой получава публична подкрепа? И най-вече: еднакви ли са правилата за всички клубове?

Необходима е проста таблица

Нищо сложно. Нека БФСА покаже: Клуб → състав → оценка → критерии → резултат → решение. И тогава обществото ще разбере. Ако „Нефтохимик“ е бил по-слаб, покажете оценките. Ако другите са били по-добри, покажете разликата. Ако има праг за участие, покажете прага. Ако има методика, покажете методиката. Ако има експертно становище, покажете становището. Ако има протокол, покажете протокола. Това е всичко.

Защото когато една федерация казва „решението е взето от компетентния орган“, но не показва как е стигнала до него, обществото остава с едно административно „защото така“.

А „защото така“ не е спортен критерий.

ПРЕДСТАВЯМЕ ВИ ДОКУМЕНТИ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ, КОТО ПОКАЗВАТ СЪСТЕЗАТЕЛИ УЧАСТВАЛИ В СВЕТОВНИ И С КЛАСИРАНЕТО СИ СА ДОКАЗАЛИ, ЧЕ НЕ ВСИЧКИ СА ПОКРИВАЛИ НОРМАТИВИТЕ ИЛИ ОТ ФЕДЕРАЦИЯТА СА ДОПУСКАЛИ ТАКИВА КОИТО НЕ СА ГИ ПОКРИВАЛИ, И ПАК СА СПЕЧЕЛИЛИ, И ВЗЕЛИ МЕДАЛИ.

Едната таблица е за сегашното световно с резултатите от контролните им състезания и кой покрива норматива по техните критерии и кой не. Подчертавме, че тези критерии на са актуализирани от 2021 година. А дори да са, това не е сведено до знанието на клубовете.

Федерацията не е политбюро

В документа на редакцията е поставен и още един изключително важен въпрос. До журналистическата проверка е достигнала информация, че член на ръководен орган на федерацията е заявявал пред трети лица позиция в смисъл: „Каквото кажа аз, това ще стане.“ Но, ако подобно поведение действително съществува, то би било несъвместимо с нормалната логика на колективното управление. Защото федерацията не е лична феодална територия. Не е политбюро. Не е Централен комитет. Не е имение, в което един човек посочва с пръст, а останалите дружно кимат.

Колективният орган има правила. Има устав. Има процедури. Има гласуване. Има протоколи. Има отговорност. Има контрол. Самият документ поставя въпроса дали съществува практика решенията на колективни органи да бъдат предварително формирани от отделни лица и дали някой фактически контролира селекцията независимо от формално предоставените му правомощия.

Има ли натиск върху клубовете?

До редакцията е достигнала и информация за отделен документ, в който федерацията поставя на клубове условия във връзка с оспорване на нейни решения, включително предупреждения за възможно изключване при несъгласие.

Този документ не е част от предоставения ни в настоящата проверка материал и затова не го представяме като вече доказан факт.

Документът съществува в описания вид, той ще бъде публикуван. ТОЙ НАГЛЕДНО ПОКАЗВА ОТНОШЕНИЕТО НА фЕДЕРАЦИЯТА КЪМ НЕСЪГЛАСНИТЕ С НЕЙНИТЕ РЕШЕНИЯ. ТУК НЕ СТАВА ВЪПРОС ЗА ДИАЛОГ, А ЗА НАТИСК И ИЗНУДВАНЕ.

Защото между „имате право да оспорите решение“ и „ако не приемете решението ни, ще бъдете изключени“ има огромна разлика.

Първото се нарича процедура. Второто, ако бъде доказано в конкретния му контекст, би поставило сериозен въпрос за натиск върху независимостта на клубовете и правото им да защитават интересите си. А спортна федерация, която се страхува от въпроси, има проблем. Не с журналистите. Със собствената си прозрачност.

Бургас пита. България чака отговор.

Редакцията на „Днес България“ и „Новините Днес“ започва документална журналистическа проверка на дейността на Българската федерация по спортна акробатика. Проверката няма да се ограничи до един отказ. Ще бъдат проверявани: решенията на Управителните съвети; Общите събрания; процедурите по селекция; контролните проверки; националните състави; приемането и изключването на клубове; публичното и държавното финансиране; разходите; командировките; договорите; начина на разпределение на средствата; дисциплинарните решения; управленските процедури; евентуални конфликти на интереси; начина, по който се упражнява властта; както и всички други факти от обществен интерес.

Това е изрично заявено и в официалното журналистическо искане до федерацията.

Искаме документите. Всички.

Не искаме специално отношение към „Нефтохимик“. Искаме еднакво отношение към всички. Не искаме някой да бъде изпратен в Италия само защото журналистите са задали въпроси. Искаме да знаем защо е изпратен един състав, а друг не е. Искаме да видим критериите. Оценките. Протоколите. Методиката. Сравнителните таблици. Мотивите. Експертните становища. Кореспонденцията. Финансовите документи. Документите за заявяването на съставите. Документите за финансирането. И всички решения, които имат отношение към националното представителство. Точно такъв пакет от документи вече е поискан официално от редакцията.

„Всичко е по правилата“ вече не е достатъчно

БФСА може да отговори с едно изречение: „Всичко е извършено съгласно правилата.“ Само че това няма да бъде отговор. Ще бъде административна тапета върху дупка. Истинският отговор трябва да съдържа: Кое правило? Кой член? Коя процедура? Кой документ? Коя дата? Кой подпис? Коя оценка? Какъв резултат?
Кой е гласувал? На какво основание?

Точно това е поискано и в журналистическото искане.

Световното първенство не е нечий частен списък с гости

Децата не са статистически единици. Те са спортисти, които са тренирали. Те са хора, които са повярвали, че имат шанс. Треньорите са инвестирали време. Родителите са инвестирали средства. Клубът е инвестирал ресурс. И когато накрая бъде казано: „Не сте достатъчно подготвени“, следващият въпрос е неизбежен: „Покажете ни оценката.“ Ако оценката покаже, че не са достатъчно подготвени, спорът приключва. Но ако такава оценка липсва, ако няма сравнителни данни, ако няма протоколи, ако няма ясни критерии и ако решението е взето в светкавичен административен спринт, тогава вече имаме проблем. Не защото някой журналист се е ядосал. А защото доверието в институцията започва да се разпада.

И не да пишете документите днес, защото ще бъдат представени на експерти за проверка.

От днес въпросите стават публични

„Днес България“ и „Новините Днес“ ще търсят отговори. Не само заради „Нефтохимик“. А заради всички български деца, които тренират и един ден могат да се окажат пред същата врата. Защото ако правилата са еднакви, покажете ги. Ако оценяването е обективно, покажете го. Ако решението е законосъобразно, мотивирано и компетентно, документирайте го. Ако всичко е наред, документите би трябвало да превърнат този скандал в обикновена буря в чаша вода. Но ако документите ги няма? Ако оценките не съществуват? Ако критериите са прилагани различно? Ако решенията са вземани без необходимата компетентност? Ако протоколите са непълни? Ако определени документи са създадени след факта? Тогава вече няма да говорим за спортна селекция.

Ще говорим за система на управление, която трябва да бъде проверена.

И ако проверката покаже данни за нарушения, редакцията ще сезира компетентните институции в рамките на закона, включително Министерството на младежта и спорта, органите за финансов контрол, НАП и прокуратурата, за конкретни данни, попадащи в тяхната компетентност.

Защото Бургас не иска милост.

Бургас иска отговор.

А България има право да знае кой решава кой има право да я представлява. И когато става дума за деца, спорт, национално представителство и публични средства, последното нещо, което обществото трябва да приема, е: „Такова е решението. Не задавайте въпроси.“ Това време приключи. Сега започват въпросите. И те ще бъдат задавани един по един. С документи. С дати. С протоколи. С имена. С оценки. И с една проста журналистическа мярка, която очевидно е способна да предизвика повече паника от всяка акробатична фигура: покажете доказателствата.

Имате трибуна, имате публика, но не забравяйте, че сред гледащите са полиция, прокуратура и магистрати.

А междувременно изплува и името „Ера“

Има и още една следа, която не бива да бъде подминавана, макар че към този момент не твърдим, че сама по себе си доказва нарушение.

В хода на проверката се появява името на спортен клуб „Ера“. В публичната Платформа за достъп до обществена информация е оставена документална следа за заявление до Министерството на младежта и спорта от 2 януари 2026 г., регистрирано с № 1767377914-02.01.2026, с предмет, свързан с протокол от заседание на Управителния съвет на БФСА за вписване на спортен клуб „Ера“.

Самото наличие на заявление, разбира се, не е доказателство за нарушение. Но е достатъчно основание да бъде зададен въпросът: Какво точно се е случило с клуб „Ера“?

Имало ли е заседание на Управителния съвет? Кога? Кой е присъствал? Имало ли е кворум? Как е гласувано? Какво е било решението? Какви са били мотивите? Има ли протокол и кой го е подписал? И защо за този протокол се е стигнало до официално заявление за достъп до информация? Тези въпроси не са измислени от редакцията. Те вече са формулирани в рамките на започналата документална проверка.

А тук историята става още по-интересна, защото когато започнеш да дърпаш една административна нишка, понякога от шкафа изпадат още папки. Затова „Ера“ ще бъде част от последващата проверка на дейността на БФСА. Ще бъде поискан протоколът, ще бъде проверено как е взето решението и как е документирано, както и какво е направено с него впоследствие. Именно такъв документ е включен и сред изрично поисканите от редакцията материали.

Не обвиняваме „Ера“. Не обвиняваме и предварително никого. Но питаме. Защото в журналистиката най-опасният документ не е този, който показва нещо. Най-интересният е този, за който всички обясняват, че „няма нищо особено“. Тогава просто трябва да бъде показан. И обществото само ще прецени дали вътре има нещо особено.

Най-интересният документ е на Божидар Кирилов от Софийска прокуратура, който е получил сигнали и документи за нарушенията на Българската спортна федерация по акробатика подписана от множество клубове и вместо да покаже отговорност е отказал да инициира досъдебно производство. Мотивите му са крайно незадоволителни и противоречащи на всякаква логика. Ще го потърсим за отговори.

Надяваме се, че добре ще се аргументира пред нас и главния прокурор на който също ще изпратим известие за случая.

С разследващия журналист на Днес България могат да се свържат всички недоволни от решенията на Федерацията и ощетени по един или друг начин от нея. На всеки ще бъде обърнато индивидуално внимание. Разследващият Янчо Николов е познат на българската аудитория с множество случаи на разследвания. Той е дипломиран специалист журналист, пиар специалист, криминалист и профайлър сертифициран от всеизвестния в България професор Йонко Кунчев -икона по криминалистика, преподавател в юридическия факултет и Тодор Тодоров – най-добрият криминален психолог.