Безпрецедентен скандал! Свободата на словото под прицел в Бургас: Как подсъдими тарикати използват институциите за натиск срещу медиите

В последните години се оформи нов обществен феномен. Някога хората, попаднали в полезрението на закона, обикновено се опитваха да обяснят действията си пред институциите. Днес някои предпочитат далеч по-модерна стратегия: вместо да отговарят на въпросите, започват да задават свои.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Така се ражда новият персонаж на нашето време. Човекът, който няма проблем с публикациите за себе си, стига те да не съществуват. Няма проблем със свободата на словото, стига никой да не я упражнява по негов адрес. Няма проблем с демокрацията, стига тя да мълчи.

Парадоксът е от Бургас и се отнася до семейство Катя и Боян Самоходови- хора които са в Германия от миналата година и не се завръщат въпреки, че знаят за своето издиране от страна на съдебните власти за да им бъдат връчени обвинения свързани с досъдебни производства относно незаконна търговия с дрехи ментета и неплащане на данъци върху печалбите от нея.

Припомняме, че Боян и Катя Самоходови са лицата, които миналата година бяха сгащени с нелегален склад за фалшиви дрехи, маратонки и други атрибути на Минерални бани-Бургас, а малко след това отново бяха спипани с цял куп ментета в квартал Възраждане. Същите съвсем незаконно продавали стоката в социалните мрежи, като за тази цел използвали възрастния Иван Панайотов, който изпращал, получавал пратките, както и наложените платежи по тях. За подобно престъпление Боян Самоходов е с предходна условна присъда.

Септември месец 2025 година двамата избягаха в Германия, където се помещават при мйката на Катя, пускайки подиграващи мемета властта и медията която писа за техните деяния. Преди да заминат, двойката са запалили с последния наем хазяина си в Созопол, а тръгвайки със своите вещи прибрали и някои дребни от квартирата.

Днес логиката им е забележителна. Ако някой напише статия за обществено значими факти, виновна е медията. Ако гражданите коментират под нея, виновна е пак медията. Ако обществото си е изградило мнение, виновен е журналистът. Ако фактите са неприятни, виновен е човекът, който ги е извадил на светло. Според тази философия термометърът е виновен за температурата.

Въпросът за злоупотребата с правни механизми от лица, които едновременно са обект на разследвания или съдебни производства и в същото време подават сигнали срещу медии, поставя важен обществен дебат за баланса между правото на жалба и свободата на словото.

В демократичното общество всеки гражданин има право да сезира институциите, когато счита, че негови права са нарушени. Същевременно медиите имат конституционно гарантирана роля да информират обществото по теми от обществен интерес, включително за дейността на лица, които попадат във фокуса на правоохранителните органи или съдебната система.

Особено чувствителен е въпросът, когато журналистически публикации, основани на документи, съдебни актове или официална информация, стават повод за множество сигнали и проверки срещу самите журналисти. Подобни действия могат да породят съмнения за опит за оказване на натиск върху медии, чрез административни и процесуални механизми. Това е нечувано посегателство срещу демокрацията, чиито пазители или кучета пазачи са медиите.

Особено любопитен е опитът институциите да бъдат превръщани в инструмент за лични битки. Вместо ресурсът на държавата да бъде насочен към борба с престъпността, обществения ред и защитата на гражданите, тя започва да се занимава с това кой какво е написал, кой какво е помислил и кой какво е коментирал под дадена публикация. Това е все едно пожарната да бъде изпратена да разследва кой е казал, че има дим, вместо да провери откъде идва огънят.

Още по-абсурдно става, когато някои хора и правозащитните институции започнат да разглеждат обществената критика като лична обида. В демократичното общество уважението не е административна услуга. То не се връчва с жалба, не се изисква със сигнал и не се получава чрез призоваване на журналисти по институции.

Репутацията се изгражда с действия. А когато обществото реагира негативно на нечии действия, проблемът рядко е в огледалото.

Свободните медии не са длъжни да бъдат удобни. Те не съществуват, за да пазят нечие его от сблъсък с общественото мнение. Тяхната задача е да осветяват факти, да задават въпроси и да дават информация на гражданите. Свободните медии не са длъжни да обслужват интересите на Боян Самоходов и Катя Самоходова и да мълчат при видими техни нарушпения. Те не са длъжни да отговарят за своите действия пред полицията и вътрешна сигурност за това, че са публикували своите материали от дневния ред и рамка на медията.

Защото в момента, в който започнем да наказваме хората, които задават въпроси, а не хората, които трябва да отговарят на тях, демокрацията престава да бъде демокрация и се превръща в гнусно фиаско. А както знаем, в такова фиаско най-шумно се радват именно онези, които най-много се страхуват от светлината на прожекторите.

Боян и Катя Самоходови, вместо да се явят в бургаския съд за да получат своите обвинителни актове, се крият в Германия. Пишат доноси и обвиняват медиите които са ги осветлили, изисквайки от институциите да „защитят техните чисти имена и достойнство“. Представете си за каква нечувана наглост става дума.

Хубаво е да им припомним, както и на прокуратура, полиция и съд, че свободата на изразяване не съществува, за да защитава удобните мнения. Нейният смисъл е да гарантира възможността обществото да обсъжда теми от обществен интерес, включително такива, които са неприятни за засегнатите лица. Европейската практика последователно приема, че медиите изпълняват ролята на обществен коректив и че критиката по въпроси от обществено значение следва да се ползва с висока степен на защита.

Същевременно общественият дебат в интернет неизбежно поражда коментари, мнения и оценки от страна на гражданите. Отговорността за съдържанието на подобни мнения следва да се разглежда съобразно закона и конкретните обстоятелства, а не автоматично да се прехвърля върху журналистите, които отразяват събитията.

Затова основният въпрос не е дали определени публикации са неприятни за своите персонажи. Въпросът е дали обществото има право да бъде информирано за факти, които представляват обществен интерес. В една демокрация отговорът на този въпрос трябва да остане категорично положителен. Останалото е посегателство върху свободата на словото и безпрецедентен натиск върху журналисти и това как да работят и какво да пишат. Тези практики отговарят на страните от третия свят, накъдето явно се е запътила и България.