БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В БУРГАС! КОГАТО ЖУРНАЛИСТЪТ Е „ЗАПОДОЗРЯН“, А ИЗДИРВАНИЯТ Е ОБИДЕН

В последните седмици в Бургас се разиграва спектакъл, който спокойно може да кандидатства за място в музея на институционалния абсурд. Ако човек не знаеше, че става дума за реални държавни органи, щеше да реши, че гледа евтина комедия, написана от сценарист, който ненавижда логиката и е във вечна война със здравия разум.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

От едната страна стоят журналистите от Днес България, които публикуват информация по въпроси от обществен интерес. От другата страна стоят хора, които според публично известната информация са обект на наказателни производства и които повече от всичко желаят медиите да млъкнат. Става дума за семейното дуо Катя и Боян Самоходови – залавяни нееднократно за търговия с дрехи ментета, които не плащат никакви данъци за престъпната си дейност. А по средата, вместо да брани закона и обществения интерес, част от държавния апарат изглежда така, сякаш е решил да провери не къде са обвиняемите, а кой е посмял да пише за тях.

Логиката е впечатляваща. Къщата гори, а пожарната разследва кой е съобщил за пожара. Крадецът бяга, а стражарят проверява кой е видял накъде е побягнал. Корабът потъва, а капитанът разпитва пътниците кой е казал, че има пробойна. Такъв тип институционална акробатика рядко се среща дори в държави, които изучават корупцията като национален спорт. По тази логика България не е европейска държава, а колония на Руанда, Бурунди или Нигерия.

Да припомним нещо елементарно. Журналистът не е деловодител на прокуратурата. Не е служител на МВР. Не е подизпълнител на следствието. Неговата работа не е да пази тишина, когато обществото има право да знае. Неговата работа е точно обратната.

Свободата на словото не съществува, за да бъде удобна на прокурори, полицаи, кметове, бизнесмени или обвиняеми. Тя съществува именно за случаите, когато информацията е неудобна.

Някой очевидно е объркал ролите. И този някой за жалост е дирекция „Вътрешна сигурност“ в ОДМВР-Бургас и Прокуратура-Бургас.

Вместо обществото да получи отговор на въпроса защо определени лица не могат да бъдат доведени пред съда, журналистите получават въпроси откъде са научили за това. И се обяснява, че прокурорка се била „газирала“ и питала, как може да бъде разпространявана такава информация. Представяте ли си докъде е паднала компетентността на някои служители в правозащитните, и правораздавателните органи. Стигнахме и до там, че вместо да бъдат търсени подсъдими, се търсят тези които ги осветляват.

Все едно лекарят да се интересува кой е измерил температурата, а не защо пациентът е с 40 градуса.

Особено тревожно е, когато се правят опити журналисти да бъдат притискани да обясняват откъде са получили информацията си. Това е принцип, който е защитен не само от българското законодателство, но и от европейската съдебна практика. Защитата на източниците не е журналистически каприз. Тя е фундаментът, върху който се крепи разследващата журналистика.

Без защита на източниците няма журналистика. Има само държавни бюлетини и стенвестници.

Нека бъдем пределно ясни.

Ако утре журналист бъде викан да обяснява защо е публикувал информация за издирван човек, вдругиден друг журналист ще бъде викан да обяснява защо е писал за обществена поръчка. След това някой ще трябва да обяснява защо е публикувал решение на общински съвет. После защо е снимал дупка на улицата.

Това е наклонена плоскост към свят, в който властта не иска да бъде контролирана, а обслужвана.

Същевременно обществото наблюдава един особен парадокс.

От една страна ни се обяснява колко трудно било да бъдат открити определени лица.

От друга страна същите лица намират време да публикуват съдържание в интернет, да изпращат сигнали, жалби, доноси, мемета и всякакви други творчески произведения на административния фолклор.

Излиза, че за социалните мрежи са налични, за институциите са невидими, а за журналистите са забранена тема.

Това вече не е правен казус. Това е цирк с елементи на пантомима. И този цирк се провежда в бургаските прокуратура и МВР. СРАМ И ПОЗОР!

Най-тъжното в цялата картина е друго.

Доверието в полицията и прокуратурата не се руши от журналистите. То се руши от действията на самите институции, когато обществото започне да вижда разминаване между приоритетите им и здравия разум.

Журналистите не са врагове на закона. Вероятно само МВР-Бургас и Прокуратура -Бургас не са го разбрали още, та се налага да им бъде обяснявано по най-елементарния начин, като на деца от детските ясли.

Много често именно журналистите откриват факти, които по-късно стават обект на прокурорски проверки и полицейски разследвания. Те са естествен коректив на властта, а не нейна мишена. В Бургас обаче журналистите са мишената на властта, а не престъпниците.

В една демократична държава въпросът никога не е защо журналистът е публикувал информация. Въпросът е дали информацията е вярна. Ако е вярна, обществото има право да я знае. Ако не е вярна, съществуват законови механизми за защита.

Но когато държавата започне да гледа на журналиста като на проблем, а не на проблема като на проблем, нещо дълбоко е объркано. И е време в тези институции да се проведат кардинални промени и подбор на нормални и компетентни кадри.

Затова призивът е прост.

Нека институциите се занимават с издирване на хората, които трябва да бъдат намерени. Нека съдът разглежда делата. Нека прокуратурата повдига обвинения и защитава закона. Нека полицията преследва нарушенията. А журналистите нека продължат да вършат това, за което съществуват медиите от векове насам: да задават неудобни въпроси, да публикуват неудобни факти и да напомнят на властта, че не е над обществото.

Защото денят, в който журналистът започне да се страхува да пише, е денят, в който гражданинът започва да се страхува да говори. А тогава вече не губи журналистиката. Губи демокрацията. От Днес България призоваваме Катя Самоходова и Боян Самоходов, които не могат да бъдат открити от българските правови органи да се върнат доброволно от Германия и застанат пред Темида за да поемат с достойнство наказането което им се полага за техните деяния.

От Днес България им припомняме, че Самоходови не са те хората които ще възпрепятстват медиите, че няма да им минат номерата и има други законови методи и мерки да бъдат екстрадирани от Германия за да бъдат изправени пред съда. И, ако бургаската полиция и прокуратура не могат да се справят с тези двамата, то да оставят на журналистите да свършат и тази работа вместо да пречат.