Бетон, дипломатически номера и украинският „невидим“ град: Добре дошли в Република Абсурдистан (снимки)
България отдавна прилича на занемарен хотел на края на сезона. Фоайето мирише на мухъл, асансьорът не работи, рецепционистът спи, а в мазето някой тихо пере пари. И точно когато човек си мисли, че по-голямо безобразие от местните феодали, заменки, пачки в чекмеджета, магистрали от кашкавал и сараи на политически шамани няма накъде, на сцената излиза новият геополитически франчайз на балканската мутризация: тежката украинска строителна мафия.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Руснаците поне имаха някакъв старомоден стил. Яхти, охрана, златни часовници, мутри с физиономии на погребални агенти. Тези новите дойдоха директно с багерите, дипломатическите връзки и апетит на термити в мебелен склад.
И така, докато българинът брои стотинки за сирене с вкус на гипс и плаща ток като за ядрена програма, край Варна изниква цял незаконен град. Не барака. Не вила. Не някакъв навес за кокошки. Сто и четири луксозни сгради. Сто и четири. Това вече не е незаконно строителство, а урбанистичен държавен преврат с акт 16 от преизподнята.
И забележете красотата на балканската алхимия. Всичко това се случва до природен парк „Златни пясъци“. В нормална държава подобен проект щеше да бъде спрян още при първата копка. У нас обаче природният парк очевидно е възприет като „ориентировъчна препоръка“. Нещо като ограничението на скоростта за депутатски джип.
После започва истинският театър.
Полиция, ДАНС, жандармерия, тежко въоръжени групи, акции, обиски, служители, документи, флашки. Цялата държава внезапно се събужда от институционалната кома и хуква да търси Олег Невзоров, босът на строителната корпорация КУБ. Само че човекът мистериозно се е изпарил. Все едно не е строителен предприемач, а мистичен бос в евтин източноевропейски криминален сериал.
И тук сюжетът става толкова абсурден, че дори Netflix би го върнал с бележка „прекалено неправдоподобно“.
Бронираният джип на Невзоров бил забелязан да влиза в украинското посолство. След това изчезва. Край. Финита. Дим. Изпарение. Българската държава стои отвън и гледа като сервитьор, на когото току-що са избягали клиентите без да платят сметката.
А междувременно започват да изплуват твърдения за дипломатически чадъри, тайни съдружия, подставени лица, имоти на подозрително ниски цени и схеми, които миришат не на корупция, а на индустриализирана корупционна фабрика с международен лиценз.
И понеже сме в България, най-нормалното нещо на света вече е посланик да бъде замесван в строителен скандал с размерите на малка държава. Следващата логична стъпка вероятно е консулството да отвори и отдел „Узаконяване на незаконни комплекси и VIP бягства“.
Всичко това се случва в държава, където на обикновения човек могат да му съборят терасата за 20 сантиметра навес, но някой друг построява цял бетонен Ватикан в защитена зона и години наред институциите или не виждат, или гледат в друга посока с ентусиазма на слепец пред банкомат.
Истината е грозна. България постепенно се превръща в геополитически паркинг за чужди схеми. Тук идват хора, които в собствените си държави биха имали проблеми, но откриват нещо безценно: институционална анемия, корупционен комфорт и администрация, която се активира едва когато скандалът вече е станал международен.
И най-циничното в цялата история е друго.
Всички ще говорят за закона, за инвестициите, за международните отношения, за процедурите и регулациите. Само че българинът вижда нещо много по-просто: поредната групировка, която се е настанила тук, сякаш държавата е евтин Airbnb за олигарси, мутри и дипломатически тарикати.
Днес са „невидимите“ сгради край Варна. Утре ще се окаже, че половината Черноморие е препродадено между офшорки, дипломати и сенчести брокери с охрана и бронирани джипове.
А после същите тези хора ще ни говорят за европейски ценности, върховенство на закона и инвестиционен климат.
Климат има. Мирише на бетон, страх и безнаказаност.
