Бизнесменът от Перущица Георги Айвазов блъска пиян колата на младо момиче, моли я да не вика МВР, а след това отказва да си плати щетите – гаври се с нея викайки я в тях да „плати“ по друг начин…
В Перущица се разигра епизод, който би накарал и най-напористия сценарист да вдигне ръце от безсилие. Според сигнал до разследващия ни журналист от млада дама, „бизнесменът“ Георги Айвазов наистина е отнесъл със задна маневра паркираната кола на Зорница Кирачина. По българския Закон за движение по пътищата, дори „дребен инцидент“ – драскотина по паркиран автомобил – е пътнотранспортно произшествие. Тук обаче не се касае за драскотина, а за щети по цялото протежение на задната лява врата и калник.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Георги Айвазов
С други думи, ударът е буквално случило се ПТП, което задължава шофьора незабавно да спре и да помогне. Според адвокатски съвети при подобно събитие „на прост език, вие имате задължение да спрете автомобила и да съдействате за установяване на причинените щети“ (например поне да оставите телефон на пострадалата страна или направо да се обадите на 112). Излиза, че нашият „джентълмен“ би трябвало да е спазил закона – но вместо това е почнал да моли „да не се вика полиция“, хем уж щял да плати щетите.
Според правилата при ПТП с материални щети двамата водачи могат да попълнят двустранен констативен протокол, при условие че и двамата се съгласат за обстоятелствата и няма пострадали. При такова опрощаване на формалностите обичайно се местят колите, попълва се протокол и страни приключват доброволно спора.
Но законът строго забранява тази схема, ако има дори съмнение за алкохол или наркотици. В описанието на нашия случай се споменава, че Айвазов е бил пил – а това директно го изключва от възможността за двустранен протокол. Според нормативите „двустранен протокол не се попълва при съмнение, че участник е под въздействието на алкохол или наркотици…“. Тоест, ако е пил, правилният ход би бил да повика КАТ и да си носят отговорността.
Зорница Кирачина
Законът също така гласи, че напусналият местопроизшествието водач се наказва (чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ ЗДвП). Санкцията е глоба и лишаване от право да шофира за срок от 1 до 6 месеца. С други думи, ако човек е ударил чужда кола, дори леко и след това „се е спасявал“, рискува солидно наказание.
С други думи – на теория има ясен ред: спрете, оценете щетите, уведомете полицията (или попълнете двустранен протокол, ако наистина нямате причини за страх). В конкретния случай обаче Айвазов е решен да заобиколи този ред. Според онази версия на събитията, той първо се изцепил с молба „да не вика полиция“ и намекнал за „връзки“, вместо да поеме отговорност. Това е точно обратното на онова, което законът и общата мъжествена култура очакват от един шофьор.
Това за Айвазов е „нищо“ работа
Айвазов намеква на момичето, че е приятел с нейния покоен баща и ще покрие щетите до последния цент. Георги е толкова убедителен и сладкодумен, че в края на краищата Зорница му повярвала и решила да му спести неприятни срещи с КАТ.
Младата дама въобще и не подозирала, че на следващия ден ще срещне не онзи мил Георги, а един надменен и нахален тип, който ще и дава наставления да отидела при негов майстори, ще прави сам оценки на щетите, че били „нищо и никакви“ и ще се цигани да си плати масрафа.
И за да е по-ясна картината, Георги не търпял противоречие, като задължително подчертал „кой бил той“, какви връзки и познати имал и други фразеологеми, кито вероятно предния ден не биха му помогнали с нищо, ако Зорница беше повикала полиция.
Джипът с който Айвазов натресе колата на Зорница
Какво каза „майсторът“ за ремонта
Още по-странно е решението на „бизнесмена“ да изпрати Зорница при негов познат майстор, който да „замаже колата с кит и боя“. Майсторът се оказал истински виртуоз на красноречието описвайки, как ще ремонтира автомобила. Аверът на Георги Айвазов бил директен – щял да замаже драскотините с кит, с една дума ще напълни огънатите части с него, а ако боята не пасне – „голяма работа“ (да, точно така). По практика обаче професионалистите изискват отваряне на вратите, изправяне на ламарината и цялостна пребоядисване на ремонтираните части – скъп труд, който докарва сметката до около 700 евро с труда, според компетентни източници.
Аивазов върти къщи за гости, ама не иска да си плаща масрафите
Контрастът между евтиния вариант и истинския ремонт показва наглостта в поведението на Георги Айвазов. Оферта „250 евро с разсписка“ е не само обществен обир, но и правен абсурд: вината е негова, a пострадалата има право да поиска всички нанесени щети да и се заплатят. Никъде в закона не пише „платете половината или нищо“ – напротив, виновният плаща всичко. Опитът му да прехвърли на Зорница финансовата тежест на поправката е напълно изцяло недопустим и циничен. Такава просташка оферта по-скоро би се приписала на битов махленски договор, отколкото на толерансна договорка. Нищо чудно, че Зорница отвърнала ехидно „колко по-хубаво щеше да е, ако си играл на шах вместо да дрифтираш!“ – фраза, достойна за фолклора на щетите, които неумейковците нанасят по паркираните коли.
Нахалството и общественото мнение
Какво излиза от целия този фарс? Човек с джип, „бизнесмен“ трябва да поправи надрани и огънати врата и калник по кола на жена, която няма абсолютни никаква вина освен, че не е извикала КАТ, а вместо това прави цигански въртели, като обявява сам цената на щетата – 250 евро. Без да е свършил работата, „просъсква“ за връзки, кой бил той, какъв бил, а в крайна сметка кани жертвата на тенекеджийско кощунство. Вместо да бъде точен и коректен нарежда на Зорница да си плати останалите пари за ремонта и да подпише, че всичко е наред. Това е дръзка проява на наглост и цинизъм.
В социалните мрежи подобно поведение го описват като „чиста проба измама“, нечувана наглост и дебелоочие. Голяма част от обществото се сблъска с този сюжет през последните години, където такива „учтиви улични олигарси“ си мисли, че законът е феерично предложение за обществено-частно партньорство, а не нещо, което трябва да се спазва без оправдания.
В същото време – буди недоумение как човек с „къщи за гости“ се държи като квартален бабаит. Но ако изобщо е вярно, че той е „приятел на бащата“ (вече покойник) на Зорница, това не му дава имунитет. Нито пък да иска жената сама да намира парите. Всъщност именно последното говори най-силно срещу него: виновникът наранява колата, а пострадалият получава не просто неплатен ремонт, а и психическо напрежение и тормоз.
Правителството ни не е опростило този вид държание: законът ясно наказва напусналите инцидента и поставя солени глоби. Ако излезе, че е бил пиян, наказателното постановление би могло да бъде сурово. Но навярно той се надява, че медиите ще мълчат. Е, законът за медиите (1981) подхожда другояче: журналистите, които действат добросъвестно и пишат за обществено важни случаи, не носят наказателна отговорност за клевета. Това дава свобода на перото – в нашия контекст означава, че можем публично да изкараме този случай наяве.
Налице е казус с реални правни задължения и обществен интерес. Ако той се държи така нагло, неговите действия са в противоречие със законовите норми. При нормално развитие двустранен протокол можеше да уреди ремонта легално, но при съмнение (например за пиене) – не (по закон). С опитите си да надхитри закона, той рискува наказание (лишаване от шофьорска книжка и глоба).
Историята е пример за това колко неприятни могат да бъдат сблъсъците между безхаберието на „движението“ и безпомощното подвеждане на закона. Дали прословутото му „имал връзки“ ще го спаси? Като журналист остава само да припомня: именно българската медийна защита позволява да се тълкува такава тема критично, когато се търси обществената истина. В този сюжет има история за справедливост – законът е категоричен и тя е на страната на потърпевшата Зорница. Айвазов може да се кани, може да вика напосоки „няма да дам“ и „никой не може да ме накара“ – но накрая отговорността няма къде да се скрие. Законът е по-силен от егото на Георги Айвазов, колкото и тежко да е то.
Даваме думата и на ответната страна, като приканваме Георги Айвазов да изпълни своята уговорка и да си плати щетите. Ще публикуваме неговия отговор без журналистическа намеса. Беше му изпратено отворено писмо от името на разследващия журналист. Георги го е прочел, но не е отговорил или потърсил редакцията за коментар.
От Днес България ще уведомим правозащитните органи за случая и ще наблюдаваме развитието на казуса.
