Борислав Михайлов продължава да е в кома след инсулт и завърнала се цироза
В българския футбол има фигури, които остават в историята с мачове, титли и славни победи. И после има фигури, които остават с… други рекорди. Ако се вярва на злите езици, Борислав Михайлов успя да съчетае и двете, превръщайки се в един своеобразен национален фолклорен герой. От тези, дето ги споменават със смесица от смях, тъга и изречение, започващо с „Ех, Боби, Боби…“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Според близки до него, животът му прилича на дълъг футбилен мач, в който той упорито се опитва да спаси не голове, а чаши. И то не една. Понякога не и две. Лекарските забрани звучали като далечна вувузела, която се чува някъде от трибуните, но изобщо не пречи на играта. А когато някой му напомнял да се пази, той кимал по същия начин, по който кимаше на нападателите през 94-та: уж внимателно, а всъщност мислейки си за съвсем друго.
Също така, ако съдим по изтеклата информация, Боби е персонаж, който успявал да балансира семейство, клуб, федерация и… „богата социална програма“. В информации до нас се споменават секретарки, модели, „познати“ и още по-непознати. Трудно е да си пияч и курвар и да избегнеш постояненния прилив на нови „проекти“ и предложения.. Но Боби се справял. Поне така говорят.
А най-колоритни са звездните му приятелства. Ако приемем всичко, което нашите информатори ни разказват, то човек би останал с впечатление, че Борислав Михайлов е едновременно бивш вратар, председател, турист и почетен гост на хора, които обичат яхти, лъскави курорти и големи, ама много тъмни сделки. В това няма нищо лошо, поне за Михайлов. Проблемът е само когато накрая се окаже, че тези приятели пият повече от него.
А сега Боби е в болница, интубиран, след инсулт и тежко влошено състояние, точно заради съревнования с тях за първото място на масата. И тук вече не е смешно. Защото пиесата е забавна до момента, в който завесата не падне твърде рязко.
Но ако погледнем с очи артистично, историята е алегория за един човек, който отдавна е напуснал вратата и е станал топка, ритана от собствените му навици, избори, слабости и „приятели“. Един човек, който дълго време е живял така, сякаш тялото му е бъчва, която издържа на всичко и побира всичко, без проблеми.
Дали ще успее да направи обратен завой, само той и семейството му знаят. Медиите, разбира се, вече пишат. Защото тази приказка е удобна за разказване. Но в нея има и друго: предупреждение за всички, които мислят, че могат да надценяват собственото си тяло.
А Боби? Той винаги е бил добър в бягането. Само че сега времето го настига.
