Борисов си каза: Страхувам се така без охрана от НСО

Бойко Борисов отново извади стария политически реквизит: заплахи, атентати, международни операции, „Кобрите“, Хизбула и драматичното усещане, че светът се върти около неговата сигурност. Човек би решил, че слуша трейлър на евтин балкански политически екшън, а не лидер на партия, която години наред се кълнеше в „народната любов“ и стабилността като бетонен тротоар пред общината.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Любопитна е обаче една подробност. Когато един човек постоянно повтаря колко е чист, колко е спокоен и колко няма от какво да се страхува, а после започне да обяснява колко е притеснен без охрана, в главата на обществото логично се появява въпросът: от какво точно се страхува? Защото обикновеният човек, който е убеден, че съвестта му е чиста, не говори ежедневно за заплахи, конспирации и врагове зад всеки ъгъл. Той просто живее.

Някога Борисов уверяваше, че народът стои зад ГЕРБ като стоманобетонна стена. Сега излиза, че тази „народна любов“ явно не му стига за спокойствие без кортеж и държавни гардове. Политическата романтика рязко приключва, когато сирените спрат, а черните джипове изчезнат. Тогава се оказва, че любовта на електората не върши работа като бронежилетка.

Ако толкова се притеснява за сигурността си, решението е просто. Да си наеме охрана със собствени средства. Нито е първият богат политик, нито последният. В България има достатъчно частни фирми, бивши барети, мутри в пенсия и фитнес-патриоти с квадратни вратове, готови срещу добра сума да пазят всеки, който се чувства преследван от сенките на собственото си минало. Държавната охрана не е наследствено право, макар че у нас мнозина политици я възприемат като служебен аксесоар, редом с микрофона и самочувствието.

Цялата ситуация прилича на стар политически навик: когато властта започне да се изплъзва, страхът започва да говори по-силно от увереността. А българският избирател, колкото и да е търпелив, вече трудно се впечатлява от разкази за международни заговори и героични биографии. След толкова години преход народът е виждал достатъчно „незаменими“ спасители, които накрая най-много се страхуват да останат сами без държавния чадър. Чадър, който удобно пази не само от дъжд.