Брей, доживяхме! На митницата върнаха 18 тона фъстъци от Египет, наблъскани с токсини
Ето една „ароматна“ новина от родния пазар – 18 тона фъстъци с бонус плесен и щедра порция афлатоксини тръгнали към българската трапеза. Почти като промоция: „Купи си ядки, вземи си и риск за черния дроб – безплатно.“
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Някой някъде е решил, че България пак ще мине за онова удобно място, през което „всичко си минава“. Явно надеждата е била: айде, ще ги пробутаме, кой ще мери, кой ще гледа. Само че този път – изненада. На митницата не са били в следобедна дрямка и са казали: „Стоп, това не е тахан, това е токсичен боклук. Разгеле, намерил се един свестен в смяната, който не участва в броенето на „бонуси“.
И тук започва циркът. Имаме си класическо меню от опции: Върни стоката обратно.
Унищожи я. Или… дръж се… изнеси я някъде, „оправи“ я с химии и после пак я върни, ама вече уж „по-диетична“ откъм отрови. Това последното разочарова, а тъкмо си помислихме да похвалим контрола по границите.
Последното звучи като онзи тип решение, който се ражда в разговор от сорта: „Абе то е малко развалено, ама ако му сложим още нещо, може да стане.“ Логика на ниво: ако първата отрова не е достатъчна, добави втора, за да се балансират нещата. Чиста алхимия.
Най-ироничното е, че схемата очевидно разчита на едно старо правило – че тук контролът е пожелателен. Че винаги ще се намери вратичка, подпис, познат, или просто някой, който ще каже: „Айде, пускай ги, какво толкова.“ Само че този път номерът не е минал. И това направо звучи като новина от паралелна реалност.
А „предприемчивият“ собственик от Египет, сега стои и мисли какво да прави с 18 тона ядки, които не стават за ядене. Може да ги върне и да ги продава на туристи край пирамидите с екстра атракция „хрупаш и се чудиш, дали ще те положат до мумията на Рамзес Втори“. Или да обикаля света в търсене на пазар с по-нисък праг на притеснение.
Само че тук идва въпросът, който не е смешен: това ли ще ядем? Това ли ще даваме на децата си? Защото 18 тона не са една торбичка от кварталния магазин. Това е количество, което спокойно може да се разлее навсякъде – в сладкарници, в пакетирани храни, в какво ли не.
И ако накрая „магически“ се появят същите фъстъци, минали през някаква съмнителна химическа баня и обявени за безопасни, тогава наистина по-добре да си спестим цялата идея за граници и контрол. Да сложим табела: „Всеки си внася каквото иска, ние само дегустираме.“
Засега обаче – едно рядко явление: някой е свършил работа навреме. И 18 тона отровни фъстъци няма да стигнат до масата ни. Което, предвид стандартите, вече си е почти празник.
