Иван Христанов, Коце Бачийски, Стефан-Чефо-Шишето са новите антикорупционери потънали в схеми и престъпления

Ако някъде по българския политически фронт наистина кипи напрежение, то това безспорно е в посока Бургас. Там, далеч от прожекторите на националните студиа, се оформя една позната, но винаги отричана конфигурация – политика, бизнес интереси и лични зависимости, преплетени до степен, в която границите между тях практически изчезват.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В центъра на тази схема стои Иван Христанов – човек, който публично гради образ на борец срещу беззаконието, но според редица местни сигнали действа по съвсем различна логика, когато става дума за „свои хора“.

Връзките

На местно ниво Христанов е обвързан с добре познати фигури. Сред тях изпъква особено ярко образът на Стефан Петров, известен с прякорите „Шишето“ и „Кака Берта“ – човек с цветиста биография, включваща престой в затвора, текущи съдебни проблеми и „весело минало“ в ролята на заклет нудист разкарващ се чисто гол по улиците на Китен през далечната 2012 година.

Свързващото звено между тях е Константин Бачийски – фигура, която в Бургас отдавна е натоварена с тежък публичен образ и неслучайно носи прякор, говорещ сам за себе си – „Тъпото Коце“.

Тримата не са просто познати. Според местни източници ги обединяват интереси, които надхвърлят приятелството и навлизат дълбоко в сферата на икономическите зависимости.

Натискът върху институциите

С встъпването си в длъжност като служебен министър, Христанов бързо насочи вниманието си към ИАРА. Смяната на ръководството там се случи светкавично, което породи въпроси, дали става дума за реформа или за разчистване на терен. Естествено, Днес България и по-рано алармира, че става веъпрос за чистка и назначаване на аватари.

По-интересното обаче идва след това.

Паралелно с „козметичните“ кадрови промени започват да се появяват сигнали за натиск и подготвяни „тотални метли“. Институция, считана за една от малкото работещи в сектора, внезапно се оказва подложена на сериозно вътрешно напрежение.

Мидените ферми – същинският залог

Истинският фокус на ситуацията изглежда са мидените ферми – бизнес, който вече е бил обект на разследвания и съдебни решения.

Става дума за случаи, при които са установени неправомерно изразходвани европейски средства и има наложени санкции, включително връщане на пари.

Въпреки това, публично се поемат ангажименти за „удряне на рамо“. В медийни участия и разговори се създава впечатление, че политическа намеса може да промени вече взети съдебни решения – нещо, което по дефиниция поставя под въпрос върховенството на закона.

Още по-любопитно е, че формално зад бизнеса стои друго лице, но реалният контрол е в ръцете на Константин Бачийски.

Не за пръв път името Константин Бачийски изскача в схеми с пране на пари, злоупотреби и гнусни машинации.

Завръщането на „Кака Берта“?

Картината се допълва от поведението на Стефан Петров, който през март посещава ИАРА и влиза в открит конфликт със служители.

Според свидетелства той открито заявява, че предстоят уволнения и че самият той ще се върне на „бял кон“ или ръководна позиция.

Това не остава изолиран инцидент. Напротив поведението на „бургаския пеньоар“ подсказва увереност, че зад него стои политическа подкрепа. Още по-скандално е, че подобни твърдения не се крият, а се разпространяват демонстративно.

Говори се дори за предварително „празнуване“ на бъдещо назначение.

Когато се съберат всички елементи – кадрови смени, натиск върху институции, обещания за съдействие по казуси с европейски средства и самоуверени претенции за бъдещи назначения – се оформя ясна картина: институциите се използват като инструмент, а не като независим арбитър. Политическата власт се насочва към конкретни икономически интереси. Публичният образ и реалните действия се разминават драстично.

Случващото се в Бургас не е просто локален скандал. То е пример за модел, който се повтаря – властта говори за законност, докато паралелно се опитва да я заобиколи, когато това е удобно.

Най-големият въпрос не е дали тези връзки съществуват. Въпросът е докъде стигат и кой в крайна сметка ще понесе отговорност? А отговорът, както обикновено, вероятно ще дойде бавно – ако въобще дойде.

А сега , ние питаме Иван Христанов-Кречеталото: господин Христанов, вие се представяте пред обикновенния българин за антикорупционер, борец за справедливост, „истински Че Гевара“. Нямаме нищо против вашият нарцисизъм, но кажете, ще изпълните ли задълженията си, като министър на земеделието да поискате парите за тези ферми да се възстановят на държавата?

Две съдебни инстанции са наредили – да се върнат. Вие, като земеделски министър ще настоявате ли за това или ще оставите на следващия да си „бере гайлето“ с вашите приятелчета? Това си е по закон престъпление, нали знаете? А, ако знаете, защо си правите селфита с Николай Георгиев и обещавате да вървите срещу закона? Въпросите станаха повече от един. И последен въпрос: ще върнете ли пеньоара кака Берта в ИАРА? Да знаем следващия път да ви потърсим кадри първо от затворите.