Бургаският журналист Янчо Николов с отворено писмо до Иван Христанов лидер на ПП „Единение“

Уважаеми господин Христанов,

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Като журналист и ПР специалист, не от онези по визитка, а от онези, които са си платили цената с години работа, грешки, сблъсъци и име, което не се крие зад анонимки и псевдоними. Ще си позволя да Ви обърна внимание на един чисто стратегически проблем, свързан с назначението на Стефан Петров – Шишето за координатор на „Единение – Бургас“.

Реших да Ви пиша, защото е добре човек да знае кой и защо му говори. И защото винаги е по-полезно да чуеш една неприятна истина навреме, отколкото сто успокоителни лъжи след провала.

Самият аз съм в искрено недоумение, граничещо с професионално възхищение. Не към Вас, а към умението Ви с едно назначение да превърнете представящ се по принцип сериозен политически проект в градски анекдот. Създаването на политическа структура е сериозно начинание. Особено във времена, в които обществото е свръхчувствително към фалш, компромиси и съмнителни лица. Там грешките не се плащат с извинения, а с доверие. А доверие се губи бързо и се връща трудно. Понякога – никога.

Да създадеш политическа партия днес е като да ходиш по лед. Тънък, напукан и наблюдаван от всички страни. Там не се върви с каквито и да е обувки, нито с каквито и да е спътници. Един грешен избор и не потъваш само ти – повличаш всичко след себе си.

Всяка партийна структура има три основни активa: послание, хора и доверие. В този случай вторият елемент директно подкопава третия. Политическите проекти се провалят по две причини – лоши идеи и лоши хора. Първото може да се коригира. Второто – рядко.

И тук стигаме до Бургас

Назначаването на Стефан Петров за координатор на ПП„Единение“ в Бургас е пример за второто. Обратно на ролята, която по дефиниция изисква безупречен образ, доверие и авторитет.

Назначението на координатор е стратегическо решение. Това не е раздаване на значки, а избор на лице, което да носи проекта на гърба си. Лице, което трябва да внушава стабилност, сериозност и перспектива. Не въпроси. Не обяснения. Не оправдания.

В града той е известен, но не и уважаван. Разпознаваем, но не и приеман. Обсъждан, но и осъждан. Навремето е разследван, но не и следван. Това не са слухове, а обществен климат, който всеки местен политик познава. В Бургас това име не буди асоциации с лидерство, визия или обществен авторитет. Будят се други реакции – повдигнати рамене, усмивки в ъгъла на устата и онова неловко мълчание, което казва повече от всяка критика. Хората не питат „кой е той“, а „този ли“.

Прякорите, знаете, не се раздават за заслуги. Те са народен вот. И когато един координатор влиза в общественото пространство с етикет, а не с респект, вече не говорим за политика, а за фарс. Когато още при първото споменаване на името му следва усмивка, подмятане или прякор, значи публичният образ вече е изгубен. А прякорите, както знаете, не се раждат от уважение. Те са стикерите, които обществото лепи инстинктивно, когато не приема някого насериозно.

Г-н Петров носи със себе си силно негативен обществен контекст. Не говоря за интерпретации, а за устойчиво възприятие, което вече е формирано и не подлежи на бърза корекция. В комуникациите това се нарича „заключен образ“. Такъв образ не се ремонтира – той се сменя.

Проблемът не е дали той има качества. Проблемът е, че обществото не ги търси. Търси сигнали за надеждност, стабилност и предвидимост. В случая сигналите са противоположни.

Координаторът трябва да бъде автортет, който обединява и представлява. В случая с г-н Петров ефектът е обратен – той поляризира, отблъсква и поставя проекта Ви в обяснителен режим още преди да е започнал реална работа.

А политиката не търпи обяснителен режим. Тя търпи резултати.

Координаторът трябва да бъде лице. В случая е маска. Трябва да бъде мост. В случая е бариера. Трябва да е харизматичен визионер. В случая буди ирония и скептицизъм. Трябва да вдъхва доверие. В случая поражда нужда от обяснения.

Иронията е смърт за политиката. Тя не се оборва с аргументи и не се лекува с ПР. Тя просто се разраства. Да не говорим за биографията му, която вместо да носи стабилност, изисква постоянно уточняване, поясняване и „правилно тълкуване“. В политиката това е равносилно на дефектен продукт – колкото и да го опаковаш, хората усещат, че нещо не е наред.

Поведенческият му модел в публичното пространство –особено тревожно. Емоционално, реактивно, често лишено от мярка и професионален хлад. Пренасяне на лични отношения и пристрастия в уж обществена дейност. Това не е признак на зрял общественик, а на човек, който не прави разлика между личното си его и публичната си роля. Първосигнален, персонален, често агресивен – не отговаря на стандарта за обществена роля. Това не е лидерство. Това е проблем.

Политиката изисква хладнокръвие, търпение и стратегическо мислене. Змията оцелява не защото е шумна, а защото е премерена. В този случай виждам шум без тежест, движение без посока и фигура, която тегли проекта надолу.

Политиката търси визионери. Хора, които гледат напред, не такива, около които се върти миналото като счупена грамофонна плоча. Търси авторитет, не персонажи. Търси тежест, не шум. А шумът, повярвайте, е най-лошото, което може да се случи на една нова идея.

Координаторът е стратегическа позиция. Там се иска хладнокръвие, самоконтрол, усет към хората и най-вече – чист публичен образ. Когато човек, натоварен с емоции, лични войни и съмнителен публичен облик, се опитва да играе роля на обществен фактор, резултатът е предвидим. Не доверие, а присмех. Не подкрепа, а подигравка. Вместо градивност – бреме.

Затова ще бъда пределно ясен. Хората, които представляват една политическа формация по места, са нейното лице, глас и визитка. Не „каквито и да са“, не „наши хора“, не „удобни“. А такива, които вдъхват респект, спокойствие и увереност. Които не пораждат въпроси още преди да са отворили усти.

В този контекст изборът Ви за координатор в Бургас буди недоумение. И не само у мен. В града подобни назначения не се посрещат с надежда, а с повдигнати вежди, иронични усмивки и онзи тих кикот, който е по-опасен от откритата критика. Защото когато хората се смеят, те вече не вярват.

Няма да коментирам лични отношения, протекции и политически „кръстници“. Публиката не е глупава и чете между редовете. Но ще си позволя да кажа следното: когато една нова партия започне да прилича на приют за компрометирани фигури, финалът е ясен. Историята го е доказвала многократно.

Вие може да назначите когото пожелаете. Но обществото решава кого да приеме. И към днешна дата Стефан Петров не е приет като лидер. Още по-неразбираемо е, че човек с Вашите политически амбиции допуска подобен кадрови компромис. Или подценявате значението на местните структури, или надценявате търпението на публиката. И двете са опасни.

Обществото няма да пита Вас защо сте го избрали. То просто ще съди за всички вас – по него. Така работи реалността. Бургас не е малък град. Тук паметта е дълга, а реакциите – бързи. Хората не се впечатляват от титли, а от биографии. Не от позиции, а от поведение. И когато една фигура се възприема като слабо звено още преди да е започнала работа, това не е „атака“, а диагноза.

А алтернативи има. В Бургас има млади, необременени, амбициозни хора, които може да нямат опит, но имат енергия, излъчване и доверие. Пазарът търси такива лица. Утайки винаги ще се намерят – въпросът е дали искате да ги сервирате на избирателя.

Има авторитетни, симпатични лица, които може да нямат политически стаж, но имат нещо по-ценно – обществен кредит. Такъв кредит не се купува, не се назначава и не се спуска. Той се носи. В политиката няма „нищо лично“, но има „всичко“ публично. Особено по време на избори. Тогава всяка грешка се осветява, всяко съмнение се умножава и всяка ирония се превръща в присъда.

В политическият свят нищо не остава скрито. Непоправимото се случва точно по време на изборите. Тогава истините изплуват сами – без злоба, без лично отношение, просто по законите на гравитацията.

Ще си позволя да бъда директен: ако целта Ви е „Единение“ да бъде възприемана сериозно, започнете с единението между думи и дела. Между послания и лица. Между претенции и реалност. Все още имате възможност да коригирате грешката. Ако не го направите, ще я носите като етикет. А етикетите в политиката се лепят бързо и се махат трудно.

Приемете това писмо като навременен сигнал, а не като враждебност. Понякога най-голямата услуга е да кажеш: „Тук грешиш“, преди публиката да го каже вместо теб.

Нищо лично
Просто политическа логика и обществено видимо.

С уважение: Янчо Николов