Българите не искат нови избори, очакват повишаване на цените

Българите не желаят нови избори – на фона на предизвикателства като цени, война, пандемия, според новото изследване на „Галъп“.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

На въпрос за необходимост от предсрочни избори 47,4% отговарят отрицателно, а 22,2% – положително. Останалите не могат да отговорят.

Данните ясно сочат, че опцията „нови избори“ не е предпочитана – това обикновено е свидетелство за липса на изградена конкретна политическа алтернатива, за умора от политическата несигурност и т.н.

84,9% от пълнолетните българи очакват повишения на цените в следващите месеци. 7,5% смятат, че цените ще остават същите, а само 2,9% смятат, че те ще падат. Има и малка „сива зона“ – без отговор.

Данните от последните две тримесечия на независимата изследователска програма обаче показват, че ръстът на тревогата не е продължил – през есента очакването за повишения на цени бе достигнало дори близо до 90%, през зимата – над 86%. Това означава, че българите явно вече привикват с мисълта, че цените ще продължат своя ръст, а и тревогата вече е достигнала потенциални предели, коментират анализаторите.

Според данните 49,9% не споделят схващането, че бежанците от Украйна са някаква заплаха за сигурността в България. На обратното мнение са 25,2%, а станалите се колебаят.

Сравнението с други индикатори, които „Галъп интернешънъл болкан“ ползва в годините, включително и при други конфликти, показва, че бежанците от Украйна са като цяло добре приети от българите. Това прави впечатление – особено на фона на тревогите за високи цени и за качеството на живота у нас – и засега не се променя дори и при наличието на някакво напрежение около битови въпроси, свързани с бежанците.

На фона на войната и цените, подходът към коронавируса у нас напоследък среща отчетливо одобрение. 57,8% одобряват повсеместното преминаване на задължителното носене на маски в препоръчително, а 29,3% не го одобряват. Останалите не могат да преценят. Данните показват, че в този специфичен ресор е една от най-силните обществени оценки за текущите политики.

Изследването е независимо. Вълната на интервюиране е сред 809 пълнолетни българи, между 31 март и 8 април – чрез пряко лично интервю с таблети сред двустепенна извадка на случаен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклонение: ±3.5% при 50-процентови дялове. 1% от цялата извадка е приблизително равен на 54 хил. пълнолетни българи.