България в търсене на работна сила: Къде са нужни най-много специалисти и защо хиляди българи остават извън пазара на труда?
Въпреки рекордното търсене на служители в България, над 200 хиляди души в трудоспособна възраст не работят. Основни причини са липса на квалификация, ниски умения или нежелание за преместване в друга част на страната. Според Евростат, подобна група от хора с потенциал за работа, но неизползван трудов ресурс, съществува във всяка страна от ЕС и е наречена „резерви“. Тази статия изследва кои сектори в България изпитват най-остър недостиг на кадри, къде се наблюдава ниска заетост и какви са перспективите за следващите години.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
„Резерви“ на пазара на труда – статистика и тенденции
„Резервите“ обхващат хора, които биха могли да работят на пълен работен ден, но не го правят поради различни причини – безработица, почасова заетост или липса на готовност за започване на работа веднага. В България броят на тези хора е 222 хиляди души или 7% от населението между 15 и 74 години. От тях:
Над 4% са безработни.
2% са готови да работят, но не търсят работа.
0.5% търсят работа, но не могат да започнат веднага.
По-малък процент работят на непълен работен ден.
Сравнено с данни отпреди 10 години, „резервите“ в България са намалели с 14%. Това показва положителна тенденция на включване на повече хора на пазара на труда, но все още има потенциал за подобрения.
Сектори с най-голям недостиг на кадри
Според Агенцията по заетостта, строителството е секторът с най-голям глад за кадри в България – нужни са близо 23 хиляди строители. Ето кои професии са в топ класацията по търсене на кадри:
Строителство – над 23 хиляди специалисти.
Шивачи и машинни оператори – въпреки че миналата година бяха най-търсените, търсенето им все още остава високо.
Учители – над 6 500 свободни позиции, което ги прави най-търсената професия сред висшистите за 2023 г.
Медицински сестри и лекари – търсенето на медицински специалисти намалява, но остава значително.
Шофьори – тази година са сред най-търсените професии, следвани от специалисти в логистиката.
Перспективи за следващите 3-5 години
Прогнозите показват, че следните професии ще останат търсени в България:
Средно образование: Основни сектори като търговия, строителство, маркетинг и реклама ще се нуждаят от над 38 хиляди нови служители само в сферата на търговията.
- Петкова: „Все още няма график за преговорите“, подчерта депутатът от ГЕРБ-СДС
- Модната икона принцеса Даяна остава вечна следа в света на красотата
- Заради проблема с водата в Плевен, временно е блокиран пътя София-Русе от протестиращи
- Владислав Панев: Демократична България няма да влезе самостоятелно в коалиция с ГЕРБ
- Бивш футболист е превъзгласен за президент на Грузия
Висше образование: Специалности като педагогика, икономика и социални дейности ще продължат да търсят специалисти. Свободните позиции в тези сектори ще надхвърлят 7 600.
Очакванията са най-големите градове – София, Пловдив и Варна – да продължат да привличат трудова сила, като търсенето в София се предвижда да нарасне с над 30 хиляди души.
Регионални различия в нуждата от работна сила
Най-голямо търсене на специалисти има в големите градове, като София води класацията, следвана от Пловдив и Варна. Очаква се:
В Пловдив да има недостиг на над 17 хиляди специалисти с професионална квалификация.
Във Варна да се търсят над 16 хиляди специалисти с висше образование.
Най-малка нужда от кадри се очаква в по-малките области, където в Монтана, Видин и Разград ще има недостиг от под 800 специалисти с професионална квалификация, а в Добрич, Ловеч и Видин ще има нужда от под 650 висшисти.
България продължава да се сблъсква с предизвикателства на пазара на труда, свързани с намирането на квалифицирани кадри, особено в секторите с интензивна ръчна и техническа работа като строителството, както и в образованието и здравеопазването. Докато големите градове остават центрове на заетостта, по-малките населени места са в периферията на тези нужди. Развитието на образованието и преквалификацията могат да помогнат за използването на „резервите“ на трудовия пазар и да отговорят на нуждите на икономиката през следващите години.