България: Океан от партии -пирамиди с лого от изтъркани клишета и високопарни обещания за малоумници и идиоти

Във Вселената на българската политика, „партия“ е новото апропо на „пейка“ – навсякъде срещу теб и изцяло претъпкана. На фона на Америка, където демократи и републиканци си разменят политически удари в безкраен двубой, у нас сцената прилича на пиршество на политическите мухи, които се множат неконтролеруемо.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

И докато сме на тази тема, не можем да не споменем новия политически шедьовър – партията на Виктория Василева, озаглавена „Има смисъл“. Да, правилно прочетохте. Това е изтърканото клише, за което сега наистина трябва да се пита, от какво има смисъл?!

Явно за Василева и нейните поддръжници, тази нова политическа формация е добре дошла, но за нас, простосмъртните, които сме били свидетели на предишни подобни изненади, перспективата изглежда все така съмнителна.

Василева, която от времето на Иван Костов насам изглежда се е специализирала в имитацията на политически активист, днес отново е на сцената с ново амплоа. Тя започна своята кариера като лидер на младежкото СДС и депутат в 38-ото НС, премина през организацията на референдума на Слави Трифонов и стана част от „Има такъв народ“.

Сега, след напускането на групата и последвалите й приключения с „Величие“, решава да се втурне в новото си политическо начинание.

В учредителната декларация на „Има смисъл“ ни заливат с обещания, които наподобяват на едни старомодни фрази, извадени от архивите на БКП: „Преодоляване на изборната апатия“, „върховенство на правото“ и „ефективно противодействие на корупцията“. Какво е общото между тях? Ами, те са толкова свежи, колкото и дъждовно време в началото на зимата. Както обещаваха „ще ви оправим всичките“ преди 35 години, така и сега обещанията на „Има смисъл“ звучат почти като ехо от едни отминали времена -….“отзад, отзад“ …..

От края на века насам, всички ние станахме свидетели на появата и изчезването на множество политически образувания, всяко с привлекателно име и блестящи обещания. Но колко от тях наистина оставиха следа и направиха реални промени? Колко от тях не бяха само мигновени феномени, които бързо потънаха в политическия мрак с по няколко милиарда народна пара?

„Има смисъл“ като концепция може да изглежда достойна, но в България подобни партии често са подобни на бенгалски огън – блестящи за момент, но бързо изгарящи оставящи след себе си мръсно сива пепел.

Не е изненада, че гражданите са изпълнени с недоверие, когато чуят нова партия да се хвали с „иновации“ и „реформи“. В края на краищата, какво се случи с всички онези обещания за „справедлив и бърз съдебен процес срещу крадливите политици“ и „качествено законодателство“?

И така, Виктория Василева и нейният „Има смисъл“ влизат в поредния акт на българската политическа комедия, в който всеки нов играч се опитва да изиграе нова роля на същата стара сцена. Но дали този път ще видим истинска промяна или просто поредния актьор -дилетант с комерсиални амбиции надхвърлящи тези на Рокфелер, времето ще покаже.

Засега, на фона на вечния политически цирк, може би най-доброто, което можем да направим, е да се запасим с попкорн и да наблюдаваме, как се развива този нов политически спектакъл.