Българската гайда – пътят към световното културно наследство

Гайдата е един от най-разпознаваемите символи на българската музикална традиция. Тя съпътства живота на българите от векове, присъствайки в обреди, празници и различни фолклорни ритуали. Днес, този инструмент е в центъра на културна дискусия, след като ЮНЕСКО призна гайдата като част от нематериалното културно наследство, но я свърза с традициите на Северна Македония и Турция. Това предизвика вълна от реакции в България и нови усилия за признаване на българската гайда като самостоятелно културно наследство.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Историческите корени на гайдата

Произходът на гайдата се губи далеч назад в историята. Някои изследователи я свързват с тракийските музикални традиции. Гайдарят Петър Янев, дългогодишен музикант в ансамбъл „Родопа“, вярва, че митичният Орфей не е свирил на арфа, а именно на инструмент, подобен на гайдата. Това е логично предположение, като се има предвид богатството на тракийската музикална култура и значението на духови инструменти в ритуалите на древните цивилизации.

През вековете гайдата остава неизменна част от българския фолклор. Тя съпровожда кукерските игри, нестинарските танци и множество обреди от раждането до смъртта. Българската гайда е отличителна със своето звучене, което съчетава мелодичност и ритуална мистичност.

Разновидности на българската гайда

В България съществуват два основни вида гайди – каба гайда и джура гайда. Каба гайдата, характерна за Родопите, има дълбок, мек и плътен тон, докато джура гайдата е с по-остро и звънливо звучене. И двата инструмента са изработени от дървесина като дрян, дива слива или череша, а мехът традиционно се прави от ярешка кожа. Отличителна черта на българската гайда е нейното „ручило“ – бурдониращ звук, който липсва при турската и северномакедонската гайда.

Българската кандидатура в ЮНЕСКО

През март 2024 година България подаде официално досие в ЮНЕСКО за включване на гайдата и гайдарското свирене в списъка на световното нематериално културно наследство. Въпреки че страната ни бе поканена да се присъедини към досието на Северна Македония и Турция, беше взето решение да се кандидатства самостоятелно. Формулировката на българската кандидатура е: „Гайдата и гайдарството в България – предаване на знания и умения“.

Голямата цел е да се признае уникалността на българската гайда, нейното историческо значение и непрекъснатото предаване на знания от поколение на поколение. Според доц. Иван Георгиев от Академията за музикално и танцово изкуство, българите са допринесли за развитието на този инструмент в световен мащаб, включително в келтските култури.

Гайдата – инструмент с космическо значение

Едно от най-големите признания за българската гайда е нейното участие в мисията „Вояджър“. През 1977 година гласът на Валя Балканска, съпроводен от родопска гайда, беше включен в Golden Record – музикална компилация, изпратена в дълбокия Космос като послание за културата на Земята. Това е безспорно доказателство за световната стойност на българската гайда.

Бъдещето на българската гайда

Решението на ЮНЕСКО за признаването на гайдата като българско културно наследство се очаква през декември 2024 година. Докато чакаме официалния отговор, българската традиция остава жива и привлича все повече млади хора, които искат да се научат да свирят на този магически инструмент.

Както казва Петър Янев: „Нашата гайда ще бъде призната. Искат или не искат, тя ще бъде там“. Този инструмент, който съпровожда българите от древността до днес, несъмнено заслужава мястото си в световното културно наследство.