Българската политика: От държавност към абсурд? Шофьор на „гювендии“ номиниран за депутат в 51- то НС
Българската политика продължава да пада на нови, невиждани досега дълбини. Страшно е, че някогашният стремеж към честност и отговорност се е превърнал в цирк, където хора с оскъдни морални и професионални качества претендират да влязат в най-висшите структури на държавата. В настоящия политически сезон, бившият шофьор на компаньонки Ивелин Михайлов – добре известен с участието си в проекта „Исторически парк“ и с различни скандали – е номиниран за депутат в 51-то Народно събрание. Какъв символ на падението на българската държавност! Иронията тук не може да бъде по-ярка – човек, който някога е бил част от „нощната икономика“, сега се бори за място в институция, която трябва да задава реда и моралните устои на нацията.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Човек с минало, което не отговаря на бъдещето на България
През 1998 г. Михайлов с гордост споделя, че е бил шофьор на руспии. Той го заявява с такава самоувереност, сякаш е участвал в строежа на МКС или е открил лекарство срещу рак. Вместо това, става дума за роля, която е свързана с незаконни дейности, социална деградация и нисък морал. В нормална демократична държава подобни индивиди дори не биха могли да се доближат до политическа кариера, камо ли да претендират за позиции в парламента. Но тук сме свидетели как подобни персонажи безсрамно парадират със своето минало.
Къде са изискванията за морал и професионализъм? В коя друга нормална държава бивш шофьор на компаньонки би се гордял със своята „работническа“ биография? За съжаление, Михайлов е само един от многото такива хора, които стават част от политическия елит без да притежават никакви качества, които да оправдават доверието на обществото.
Политическите кандидати: Шофьори, сводници, танцьори и щангисти
Българският парламент, който трябва да бъде символ на законността и реда, се е превърнал в трибуна за хора с крайно спорно минало. Танцьорки, щангисти, бивши престъпници и техни покровители се включват в политиката като че ли това е следващата естествена стъпка след техните предишни занимания. Една от най-страшните характеристики на този феномен е, че обществото привидно го приема. Гражданите, вместо да надигнат глас срещу подобни кандидатури, остават встрани, изпълнени с овчедушно търпение.
- Отец Серафим Димитров ще бъде свещеник и при храм „Св.Богородица“ гр.Бургас
- Зверско насилие над мъж, пред бремената му жена, заради спор на пътя!
- Генералното консулство в Лос Анджелис предупреждава за опасност от пожари в Калифорния
- Днес в Народното събрание изслушват новите министри
- Днес честваме преподобна Ксения
Днес на едно място сме стигнали до такова политическо дъно, че вместо законотворци и визионери, получаваме управленци с кариера в съмнителни дейности. Виждаме политически лица, чиято квалификация се състои в управлението на автомобила за превоз на шафрантии, докато сами се представят като лидери, които ще изведат страната на ново ниво. Ето защо можем с основание да се запитаме: не е ли това последният стъпка преди да се озовем с министър на правосъдието – убиец или с министър на здравеопазването – наркоман?
Примери от действителността: До къде се е докарала политическата сцена?
Случаят с Ивелин Михайлов е ярък пример, но той не е изолиран. Все по-често виждаме кандидати за народни представители, които нямат нужните знания и морални устои, но въпреки това биват издигани на важни позиции. Те използват социални медии и манипулират обществото, представяйки се за „обикновени“ хора, които разбират проблемите на народа. Но какво всъщност ни казват тези примери? Че едно от основните изисквания за влизане в парламента вече не е знания или професионализъм, а способността да манипулираш общественото мнение.
Тези хора не са способни да решават проблемите на обществото, защото самите те са част от проблема. Винаги можем да се позовем на старите приказки: „Какъвто народът, такива и управници“. Но не можем да се задоволим с това. България заслужава повече – повече морал, повече компетентност и повече достойнство в управлението.
Какво можем да направим?
На първо място, обществото трябва да престане да приема с безразличие подобни кандидатури. Не можем да си позволим да се примирим с факта, че хора с нисък морал и съмнителна репутация ще влизат в най-висшия орган на властта в страната. Наистина ли искаме хора като Ивелин Михайлов да пишат законите, които ще управляват живота ни?
Едно от основните оръжия на демокрацията е гласуването, но то трябва да бъде съпроводено с информираност и критично мислене. Гражданите трябва да бъдат по-внимателни кого избират. Ние трябва да изискваме прозрачност, морал и професионализъм от своите политици, а не да приемаме техните извинения и лицемерни оправдания за миналото им.
Случаят с Ивелин Михайлов и други подобни кандидати показва колко ниско е паднала българската политика. Но това не означава, че трябва да се примирим. Все още можем да променим нещата, като откажем да приемаме подобни фигури за нормални и достойни да ни управляват. Ако продължим да търпим, утре можем да се събудим с министри, чиято компетентност е не по-голяма от тази на хората, които някога са били част от мрака на улиците.
Политиката е място за хора с визия, с морал и с желанието да направят държавата по-добра. Нека не допускаме хора, които са се провалили в моралния и професионалния си живот, да решават бъдещето на нашата страна.