Българският плаж – рай с комплекс за малоценност: На Канарските острови правят простичко и практично от чукарите – плажове (видео и снимки)

В България сме майстори на едно нещо – да си пречим сами. Отстрани може и да изглежда като национален спорт. Вместо да вземем готова работеща практика от света, ние измисляме нашата, два пъти по-сложна и четири пъти по-безсмислена версия. После се чудим защо пак сме в дъното на класацията по всичко, освен по говорене.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Плажове с потенциал, институции без грам разум

Имаме едни от най-красивите плажове в Европа. Златен пясък, синьо море, природа, която би накарала дори испанеца да се разчувства. И какво правим с това богатство? Нищо. Или още по-зле — пречим на тези, които искат да направят нещо. Концесионерите се опитват да поддържат бреговете, да инвестират, да развиват. Но не — идват „доброжелателите“ с плакати и лозунги, че техниката ще стресне пясъчната бълха и ще наруши естествената хармония на морската мида.

Резултатът? Ерозия и едни и същи оплаквания всяко лято. После пак виновен е концесионерът. Така е, у нас вината винаги е колективна, но обвинението – индивидуално.

Тенерифе – където машините не са враг

На Канарските острови машините работят целогодишно. Подравняват плажа, укрепват брега, спасяват инфраструктурата. Никой не вика по тях, не прави жива верига да спре трактора. Там разбират, че без поддръжка няма туризъм.
У нас? Ако някой се осмели да пусне багер, се появяват екозащитници, които виждат апокалипсис във всеки грам пясък, който се премести.

Разликата е проста – те мислят в перспектива, ние мислим в скандали.

Спасители повече от плажуващите

После идва любимата тема – спасителите.
В България на километър плажна ивица имаме 16 спасители. В Тенерифе – четирима на почти километър. И познайте – ние сме по-добре оборудвани, по-добре обучени, и по-строго контролирани.
Там се давят хора всяка година. Тук – на някои плажове няма нито един случай от 2017 насам. Но кой ти гледа фактите, когато може да се изкаже? Щом някой се е удавил някъде, значи системата е виновна, не морето.

Имаме всичко. Освен мозък.

Имаме медицински пунктове на плажа – нещо, което повечето „развити“ държави не си и помислят да осигурят. Имаме спешни кабинети, оборудване, хора с желание да работят. И пак сме недоволни. Пак не ни стига.
А после отиваме на почивка в Испания, гледаме как ни сервират риба от вчера и си казваме: „Ех, виж ги хората, как го могат.“
Да, могат – защото не им пречи никой. А ние, с нашите наредби, инспекции и комисии, бихме задушили и самия туризъм, ако не беше вече в кома.

Обществото на вечно недоволните

Българинът е експерт по всичко, особено по това, което не разбира. Всички знаят как се управлява държава, как се стопанисва плаж и как се прави бизнес – но никой не иска да го прави реално. По-удобно е да стоиш на сянка и да обясняваш на някой, който работи, колко грешно го прави.

И когато този „някой“ фалира, институциите гордо обявяват: „Вижте ги, некадърниците.“
Не, не са некадърни – просто са изморени да се борят срещу собствения си народ.

България не е бедна държава – бедно е мисленето на гражданите и.
Имаме природа, хора, ресурс и потенциал, но всеки се занимава с това да пречи на другия. В Испания от нищо правят нещо. В България от всичко правим нищо.
И после се чудим защо чужденците ни гледат със снизходителна усмивка – не защото сме по-бедни, а защото сами се държим като бедни.

Докато не спрем да плюем, да завиждаме и да се правим на най-умни, ще си останем на дъното – с празни плажове, пълни усти и безкрайна доза национално самосъжаление.