Български надписи открити в манастири в Йерусалим
Фотографско проучване, публикувано в том 15 на израелското научно списание „Антикот“, разкрива десетки български надписи по стените на гръцки православни манастири в Стария град на Йерусалим. Изследването, проведено от Майкъл Чернин и Шай Халеви от Израелската служба за антики, документира древни български графити, датиращи от османския период.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Според авторите, използваните мултиспектрални и RTI (Reflectance Transformation Imaging) технологии позволяват възстановяване на избледнели надписи, които дават нов поглед върху историята на източното християнство в Йерусалим и българското поклонничество в града през последните 500 години.
Надписите в три манастира
Проучването се фокусира върху три гръцки православни манастира – „Свети Теодор“, „Предтеча“ и „Свети Хараламбос“, където са намерени български текстове, датирани между XVIII и XIX век.
Манастир „Свети Теодор“
В този манастир един от най-ранните надписи гласи:
„Хаджи Стойко от Котил. Година 1776“
Според изследователите това се отнася до град Котел, България – икономически проспериращо селище, което през XVII век се утвърждава като център на текстилната промишленост.
Друг надпис свидетелства за поклонници от Габрово през 1794 г.:
„Хаджи Стан. Хаджи Йованчо. Хаджи Иван. Хаджи Филип. От Габрово.“
Габрово е описано като „един от важните центрове на Българското Възраждане“.
Впечатляваща е и находката, свързана с поклонници от Разлог:
„Хаджи Никола. Хаджи Ласко. Хаджи Вълкан. Хаджи Вельо. От Разлог.“
Изследователите смятат, че Хаджи Вълкан може да се идентифицира с Хаджи Вълчо – известна историческа личност от XVIII век.
Открити са и печатни символи, които вероятно принадлежат на български търговци, търгували в Буда, Виена и Нови Сад.
Манастир „Предтеча“
Тук проучването разкрива следните надписи:
„Хаджи Георги. 1842 г. от Каменица. От (манастира) „Свети Георги“ в Белащица.“
„Хаджи Константин монах.“
Друг надпис посочва:
„Хаджи Михаил свещеник от Истанбул.“
Според учените през османския период в Истанбул е имало голяма българска общност, която поддържала тесни връзки с християнските центрове в Йерусалим.
Манастир „Свети Хараламбос“
Най-късните надписи са от втората половина на XIX век.
Надпис от 1874 г. съдържа списък с поклонници от Стара Загора и Оряхово, сред които са:
„Хаджи Тодор Коюв и децата му: Хаджи Гьорги (и) Хаджи Мария.“
В друг надпис от 1881 г. е записано:
„Хаджи Атанас от казата Солун, от село Негован.“
Село Негован е идентифицирано като „един от центровете на българския национализъм в Македония“.
Българско присъствие в църквата на Божи гроб
Изследването подчертава българското поклонничество не само в манастирите, но и в самата църква на Божи гроб – най-святото място в християнския свят.
Според авторите на проучването тези находки доказват, че българите са били активна част от поклонническите традиции в Йерусалим, а откритите надписи разказват историята на поколения българи, оставили следи в Светите земи.
Заключение
Откритите надписи в гръцките манастири в Йерусалим предоставят безценни доказателства за българското поклонничество и културно-историческо влияние през османския период. Изследването, публикувано в списание „Антикот“, показва, че български търговци, свещеници и обикновени поклонници са оставили своя отпечатък в Йерусалим и са били част от по-голямата картина на източното християнство в Османската империя.
Тези находки допълват разбирането ни за духовния и икономическия живот на българите през вековете, като разкриват нови аспекти от тяхната връзка със Светите земи.
- Една голяма мечта с български флаг на края на света
- Да изберем здравословна и качествена храна на Великденските празници
- Задържан 21-годишен блудствал с две малолетни деца
- Трагедия! Държавата в отпуск: Как две човешки съдби изгоряха в пепелта на институционалното бездушие (снимки)
- След втория вот на недоверие кабинета „Желязков“ оцеля
