Бъчва, пагони и куршуми: Сърбия влиза в тунела на балканския криминален рецидив

Сърбия отново показа на Балканите стария, мазен и кървав сценарий, който регионът уж остави в деветдесетте. Само че призраците на онова време не си тръгнаха. Те просто смениха анцузите с костюми, а бухалките с полицейски значки. И когато шеф на белградската полиция се оказва замесен в убийство, прикриване на труп и контакти с фигури от подземния свят, вече не говорим за „инцидент“. Говорим за държава, в която институциите започват да приличат на филиал на организираната престъпност.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Историята звучи като евтин мафиотски филм, но е напълно реална. Александър Несович Бая, човек с тежка репутация в белградския ъндърграунд, изчезва след среща в ресторант. Поканата идва не от кого да е, а от тогавашния шеф на белградската полиция Веселин Милич. Формалният повод бил „уреждане на разногласия“. На Балканите това словосъчетание често означава две неща: или ще се пие ракия, или някой ще бъде заровен в нива. Този път менюто приключва с бъчва и труп.

Според прокуратурата убийството е извършено „по предателски начин“. Израз, достоен за средновековна хроника, но напълно подходящ за регион, в който лоялността струва по-малко от патрон 9х19. След стрелбата тялото е укрито в бъчва и заровено край Инджия. Ако човек забрави, че става дума за 2026 година, би решил, че чете архивите на мутренските войни от постюгославския хаос.

Най-зловещото в случая не е самото убийство. На Балканите убийствата отдавна не шокират никого. Истинският ужас идва от подозренията, че висши полицейски служители са участвали в прикриването. Прокуратурата твърди, че Милич и негови охранители са помогнали на извършителите след екзекуцията. Тоест хората, които трябва да преследват мафията, вероятно са станали нейни логистици. Униформата вече не разделя закона от престъпността. Тя е просто работно облекло в един и същ бизнес.

Тук приликата с България от деветдесетте става болезнено очевидна. Същият модел. Същата гнилост. Същото срастване между власт, полиция, силови групировки и политически чадъри. Тогава мутрите в България паркираха джипове пред заведенията и раздаваха правосъдие с юмруци и автомати. Днес в Сърбия виждаме сходен пейзаж, само че с повече цинизъм и по-малко свян. Подземният свят вече не се крие в сенките. Той вечеря с хората, които командват полицията.

Това е най-опасният стадий на разпад. Не когато престъпниците са силни, а когато държавата започне да работи като тях. Когато прокурори, полицаи и криминални фигури се движат в един и същи социален кръг, гражданинът остава без защита. Законът се превръща в декор. А демокрацията в евтина сценография за международна употреба.

Случаят „Несович“ е не просто криминална хроника. Той е диагноза. Показва какво се случва, когато корупцията престане да бъде изключение и стане система. Когато държавата започне да мирише не на институция, а на влажна пръст над прясно заровен труп.

Балканите имат трагичен талант да повтарят собствените си кошмари. Историята тук рядко се движи напред. Тя цикли като стар асансьор в панелен блок, който скърца, тресе се и всеки момент ще се откъсне. А долу, в мазето, винаги има някой с пистолет, връзки в полицията и достатъчно пари, за да си купи мълчание.