Бюджетният натиск поставя НАП и митниците под лупа
Състоянието на държавните финанси все по-осезаемо се превръща в основно предизвикателство пред новото правителство. Натрупващият се бюджетен дефицит, съчетан със съмнения за неразплатени задължения и отложени финансови ангажименти, поставя на дневен ред необходимостта от спешни мерки за стабилизиране на приходната част на бюджета. Именно затова вниманието постепенно се насочва към две от най-важните институции за финансовата стабилност на държавата – Националната агенция за приходите и Агенция „Митници“.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
По официални данни дефицитът за първите четири месеца на годината достига 1,75 млрд. евро. Финансови анализатори обаче предупреждават, че реалната картина може да е още по-тежка заради натрупани задължения и разходи, които тепърва ще трябва да бъдат разплатени. Това поражда сериозни опасения за устойчивостта на публичните финанси през следващите месеци.
Президентът Румен Радев също даде ясен сигнал за тревожната ситуация, като заяви, че кабинетът трябва спешно да установи всички извършени, но все още неразплатени дейности. По думите му е възможно в бюджета да са оставени редица „бомби“ от предходни управления, които тепърва ще създават напрежение върху държавната хазна.
На този фон логично възниква въпросът дали ръководствата на приходните администрации изпълняват достатъчно ефективно своите функции. В момента начело на НАП е Милена Кръстанова, назначена от служебното правителство в края на март, а Агенция „Митници“ се ръководи от Георги Димов. Именно около управлението на тези институции започват да се натрупват въпроси дали са използвани всички възможности за повишаване на събираемостта и ограничаване на финансовите течове.
Според експерти всяко изоставане в приходната част на бюджета е сигнал за системен проблем. Причините могат да бъдат различни – недостатъчен контрол върху ДДС измамите, слабости при акцизните стоки, контрабандни канали или затруднения при събирането на просрочени задължения. Именно тези направления традиционно формират едни от най-големите загуби за бюджета.
Финансови специалисти изчисляват, че дори ограничено подобрение в работата на НАП и митниците може да донесе стотици милиони допълнителни приходи в рамките на година. Това поставя темата за кадрови промени и структурна реформа все по-остро на политическата сцена.
Очакванията са, че новото правителство може да започне именно с анализ на ефективността на двете приходни агенции и евентуални промени в ръководните им екипи. Подобен ход би имал не само административен, но и силен политически ефект, показвайки намерение за по-строг контрол върху публичните средства и по-твърд подход срещу сивата икономика.
В условията на растящ дефицит и очаквани нови бюджетни разходи времето за реакция изглежда ограничено. Затова ефективността на НАП и Агенция „Митници“ вероятно ще се превърне в един от ключовите фактори за финансовата стабилност на страната през следващия политически и икономически период.
