Великденска трапеза 2026: Агнешки мечти, митична салата, златни яйца гарнирана с фантасмагорична статистика на дебелогъз, ояден бюрократ
Тазгодишната великденска трапеза щяла да бъде по-скъпа с „едва“ 11%. Единадесет. Толкова казват експертите, седнали удобно зад бюрата си, вероятно с кафе за 50 цента от кафеавтомат, което в техните отчети очи замества предлаганото по магазините и заведенията.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
Човек се чуди – тази статистика за България ли е, или за някоя паралелна вселена, в която цените са по-скоро пожелателни?
Защото в нашата, реалната България, не става дума за 11%, а за нещо много по-близко до 111%. И то без да включваме нервите, които също вече са лукс.
Да започнем с агнешкото – скромните 15,99 евро на килограм. Преведено на човешки език: “Ако можеш да си го позволиш, честито, ти си от елита.”
Козунакът? 2,70 евро за обикновен и почти 4 евро за шоколадов. Тоест вече не купуваш козунак, а инвестираш в тестена ценна книга. Няма да споменаваме изгъзиците които са с разни дубайски шоколади и други простотии, които надхвърлят 10-20 евро.
А салатата?!
Според статистиката – маруля, две бройки, по евро и нещо.
Според реалността – краставици по 9 лева, домати по 10, чери домати по 13.
На този етап зелената салата не е ястие, а финансово решение.
Въпросът е: Каква точно салата ще сложат българите на масата?
Въображаема? Виртуална? Или просто ще гледат яйцата и ще си представят останалото, като екстра, дали ще мога да си позволя или след това ще си „ям яйцата“?
Както гласи една стара „мъдрост“:
„Когато салатата стане по-скъпа от месото, значи нещо в държавата е сериозно изгнило.“
Яйцата също поскъпнали с 33%. Което е интересно, защото единственото, което не поскъпва в тази държава, е търпението на хората – то направо изчезна.
А най-сладката част идва с еврото.
О, да – то свърши чудесна работа. Но не за хората, а за търговците.
Преди: сирене – 10 лева.
Сега: сирене – 10 евро.
Магия! Превалутиране с чувство за хумор.
И както казва народът: „Не е важно каква е валутата, важното е колко бързо могат да те одерат.“ Нали цените нямаше да се превалутират едно към едно минимум година? Или обещанията са по-евтини от действителността?
Само за броени дни цените направиха акробатичен скок от левове в евро, без да се спънат в логиката или контрола. А държавата? Тя, както винаги, наблюдава процеса с интерес, почти като турист. Оправданието го знаем: Демокрация, свободни пазари и дрън-дрън ярини.
И тук стигаме до онези 64 евро за великденската трапеза на четиричленно семейство.
64 евро. 125 лева.
Кой ги смята тези неща? Къде пазаруват тези хора? В музей?
Сериозно – нека експертите направят един малък експеримент. Да станат от удобните си столове, да извадят… как беше… да, „дебелите си задници от кабинетите“ и да влязат в първия квартален магазин. В реалността. Не да питат сульо и пульо докато отиват на работа. И да си напасват статистиките, както на тях и тези които са им ги поръчали е угодно.
Да питат не „извадка от населението“, а леля Гинка на касата, бай Пешо с количката и майката, която смята дали да вземе домати или хляб.
Защото в крайна сметка истинската инфлация не се измерва в проценти.
Тя се измерва в това какво липсва на масата.
А тази година май ще липсват доста неща.
Но пък няма страшно. Винаги можем да си подправим празника с самосъжаление и черен хумор..
„Агнето може да е златно, но празната маса става и за други работи.“
