„Величие“ с величаво недоразумение?! Кой точно ще ни „оправя“ мафията и морала? (видео)

Говори се за морал така, както се говори за прогнозата – с увереност, без доказателства и с надеждата никой да не погледне през прозореца.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

В Бургас напоследък духа особен вятър. Не морският, не онзи, който носи мирис на сол и водорасли. Друг. Политически. Вятър на „честност“, „почтеност“, „прозрачност“ и „законност“. Думи, които някои повтарят с такъв възторг, сякаш са открили нов континент.

Кандидатите на ПП „Величие“ очевидно са влюбени в тези думи. Почти до екстаз. Почти до делириум. Почти до степен, в която започваш да се чудиш, дали не ги използват като заклинание: кажи „морал“ три пъти и всички грехове магически изчезват.

Само че, както казва една стара поговорка: „Не ме гледай какво говоря, а какво върша.“

И тук става интересно.

Стоп. Пауза. Връщаме лентата назад.

На сцената се появява един кандидат – Христо Стоянов от Айтос. Човек от народа, вероятно. Носител на „новия морал“,…… със сигурност. Бъдещ „стожер на справедливостта“? Може би. Ицито е от Айтос. Кандидат от листата на 02 МИР Бургас.

Изгледайте цялото видео! Ицо Бункера е със синьо-черна горница

Но ето, че изниква едно видео. Неприятна подробност. От онези, които развалят добре написаните речи. Настроенито. Карат ни зорлем да задаваме въпроси и да разваляме пейзажа.

Видео, в което същият този Христо Стоянов стои не къде да е, а сред една доста позната компания – „бандата на Рижите“. Да, същата. Онази, за която години наред се говореше не като за клуб по шах, а като за група, която „случайно“ пали коли, „по погрешка“ пребива хора и „по недоразумение“ се занимава с наркотици. Хубави момчета, не някои свястни.

Но сигурно има обяснение.

Винаги има обяснение.

Може би това е социален експеримент? Проучване на престъпния контингент отвътре? Теренна работа? Или просто приятелска сбирка сред природата – местността „Бялата река“, чист въздух, добро настроение и… случайно попаднали хора със спорна репутация. Нека си го кажем направо- цялата банда е на излет.

А той? В синьо-черна горница, усмихнат, комуникира задушевно с „електората“?! Един от тях, но не съвсем. Наблюдател, но и участник. Нито вътре, нито вън. Или както казват: „С единия крак в калта, с другия – в парламента.“

И тук идват въпросите. Онези досадни, неудобни въпроси, които нямат навика да изчезват, дори когато ги игнорираш.

Г-н Михаил Динев, тези ли са хората, които ще „сразят мафията“?

Или подходът е по-иновативен – ако не можеш да победиш мафията, покани я в листите?

Вие, като бивш полицай, наистина ли не сте знаели? Наистина ли миналото на този човек е било напълно неизвестно за вас? Или просто е било… неудобно известно? Ицо Бункера? Цялата околия го знае, а вие не?!

Защото има една друга поговорка: „Който затваря очи за истината, отваря врата за съмнението.“

Да приемем, че е станала грешка. Случва се. Хора сме. Но тогава следва друг въпрос: колко още такива „грешки“ има?

И още нещо. Ако това е грешка, кой носи отговорност за нея? Или отговорността също е в процес на „морално израстване“?

А може би всичко е недоразумение. Двойник. Монтаж. Конспирация. Световна. Междупланетна. В крайна сметка, когато реалността не е удобна, винаги можем да я обявим за фалшива.

Само че има един малък проблем. Реалността има лошия навик да остава.

И тук стигаме до най-важния въпрос:

„Величие“ партия ли е… или компания със съмнителен подбор на кадри?

Защото „величието“ не се доказва с думи. То се доказва с хората, които стоят зад тях.

А когато между думите за морал и фактите зее такава пропаст, човек започва да се пита, дали не става дума за нещо съвсем друго. Може би не за нов морал. А за нов сценарий, със стари актьори.

И както гласи един мъдър цитат:
„Истината не се нуждае от украса. Само лъжата идва с гръмки думи.“

Та… кой какво украсява тук?