ВиК: Водният цикъл на абсурда или където е текло пак ще тече

Преди броени часове в Казанлък станахме свидетели на поредния „велик“ шедьовър на ВиК, когато линейка пропадна в необезопасен изкоп на улица „Петьо Ганин“. Медицинският екип, бързащ към едногодишно болно дете, буквално се заби в капана на ВиК-Казанлък, който с майсторски замах беше разкопал улицата.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

Добрата новина?

Имало е втори екип, който е поел случая.

Лошата?

ВиК пак ни демонстрира защо в градовете и селата на България хората често ги наричат с нецензурни епитети.

Истината е, че когато говорим за ВиК, сякаш говорим за тайна паралелна вселена, където не важат нормалните закони на човешката логика и съществуване. Съществува едно водно дружество, което като по магия изниква, когато трябва да разкопае, да пръсне асфалт и да остави след себе си епични ровове, от които и най-добрите камикадзета биха избягали с писък.

Но когато трябва да си оправи хаоса, по някаква странна причина тази магия изчезва.

Нямаме нищо против, че хората от ВиК обичат да си вършат работата – все пак, водата е живот. Но защо е необходимо всеки ремонт да е епопея, съпроводена от разбити улици, които остават така, докато жителите не започнат да си правят собствени „обходни маршрути“ през калта? Оказва се, че за тях е съвсем нормално да копаят и да закопават една и съща улица по три пъти в рамките на една година. Сякаш с разкопките демонстрират свой собствен фетиш към „перфектно“ разровения асфалт.

И, разбира се, има оправдание за всичко. Ще кажат, че тръбите са стари, че проектите са сложни, че „чакат материали“. Но никой не казва на хората защо, след всяка „операция“, улицата изглежда като след термоядрена катастрофа. Е, навярно в пиар отдела на ВиК си имат цели чекмеджета с готови оправдания – стратегически ходове, подготвени за всяка криза.

Но нека бъдем справедливи – със сигурност във ВиК има много съвестни служители. Но за съжаление, наред с тях явно има и други, в чиито глави, както се казва на улицата, „има повече компресиран въздух, отколкото акъл“. Защото наистина трябва да си представиш нови нива на гениалност, за да можеш да разкопаеш една улица няколко пъти и да я оставиш в състояние, което съперничи на лунния пейзаж. При това доста често се случва и да не са обезопасени и обозначени.

ВиК не само, че работи със замах, но също така и с впечатляващо самочувствие. Сякаш са държава в държавата. Копаят си, без да отговарят пред никого и накрая? Проблемът остава за гражданите и останалите институции.

Те си представят, че ще излязат с колите си на гладък път, но вместо това попадат в дълбокия изкоп на българската бюрокрация. Линейката в Казанлък е живият пример. Дано да бъркаме, ама надали!

И така, на всеки ремонт – честито! Ще има нов изкоп, нови приключения. Както се казва в компанията, „водата е живот, а изкопите – неизбежни.“ На всичко това българинът се е нагледал отдавна. Не без основание виждайки да асфалтират някоя улица след ВиК ремонт хората се побутват и казват „Където е текло, пак ще тече“!