Внимание! Фалшивата храна – скритата заплаха за потребителите в България
Между 8 и 10 процента от храните на световния пазар са обект на измама. Това показват международни научни изследвания и данни на регулаторни органи. Годишните икономически загуби се оценяват на близо 37 милиарда евро. Реалният мащаб обаче вероятно е по-голям, тъй като значителна част от случаите остават неоткрити или недокладвани.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
В България темата остава в периферията на публичния дебат. Според Сдружението за достъпна и качествена храна (ЗДКХ) липсата на политическа и институционална реакция създава сериозен риск както за потребителите, така и за коректните производители.
Какво означава „фалшива храна“
Международните дефиниции описват измамите с храни като умишлени и икономически мотивирани практики. Те включват подмяна на продукти или съставки, разреждане с по-евтини вещества, подвеждащо етикетиране и фалшифициране на произход или сертификати.
Класически примери са конско месо, продавано като говеждо, добавяне на захарни сиропи в мед, използване на евтини масла в „екстра върджин“ зехтин или обозначаване на продукти като „био“ и „натурални“ без покритие. Често се манипулират и срокове на годност или документи за произход, а част от стоките се отклоняват през сиви канали.
Над 70 процента от измамите се извършват още на ниво суровина или единична съставка. Именно това ги прави почти невидими за рутинния контрол.
Най-рисковите храни
Данните за периода 1980–2025 г. показват, че най-често засегнати са подправките и прахообразните продукти, ядките, млечните изделия, рибата и морските дарове, месото, медът и напитките с „натурални“ претенции.
През първото тримесечие на 2025 г. е отчетен рязък ръст на измамите при ядките. Основната причина е поскъпването на суровини като шамфъстък, орехи и бадеми, което увеличава икономическия стимул за подмяна и разреждане. Прахообразните продукти остават сред най-уязвимите, тъй като визуалната разлика често е невъзможна за разпознаване от потребителя.
Политическа тишина и липса на законодателни действия
Според ЗДКХ повече от три години се водят разговори и се правят официални предложения към всички парламентарно представени партии за промени в Закона за храните. Основното искане е да се позволи публично оповестяване на системните нарушители.
До момента обаче нито една политическа сила не е подкрепила подобна промяна. Това се случва въпреки многократните публични заявления за „нулева толерантност“ към измамите с храни от страна на политици и министри на земеделието.
„Когато международните данни ясно показват, че фалшивата храна е системен глобален проблем, отказът от публичност означава мълчаливо толериране на измамата“, коментира инж. д-р Андрей Велчев, председател на Управителния съвет на ЗДКХ. По думите му без прозрачност няма превенция, а рискът остава за сметка на потребителите.
Европейският контекст и въвеждането на еврото
Сдружението работи активно с международната организация SAFE – Food Advocacy Europe и е в постоянна комуникация с Европейския парламент и Европейската комисия. Европейските институции са информирани за липсата на реална политическа воля в България.
Особено чувствителен е моментът във връзка с въвеждането на еврото. В подобни периоди ценовият натиск и напрежението по хранителната верига традиционно увеличават риска от спекула и хранителни измами.
Липсваща позиция на омбудсмана
Допълнителна тревога буди мълчанието на омбудсмана на Република България. От ЗДКХ съобщават, че от месеци очакват официален отговор по темата за измамите с храни, без резултат, въпреки изпратени писма и покани за срещи.
Фактът, че институцията, призвана да защитава правата на гражданите, не заема позиция по въпрос, който засяга ежедневно здравето и доходите на хората, според сдружението представлява сериозен институционален проблем.
Какво настояват експертите
ЗДКХ призовава за незабавни законодателни промени, които да позволят публично оповестяване на системните нарушители, за засилен държавен и независим лабораторен контрол при рискови храни и за задължителни оценки на уязвимостта към измами по веригата на доставки.
Сред исканията са още ефективни санкции, реална прозрачност и активна, достъпна информираност на потребителите.
Докато тези мерки не се превърнат в реална държавна политика, а не просто в поредното политическо обещание, рискът от фалшива храна ще продължи да остава скрит, но реален проблем за българските потребители.
