Вчерашен келеш изнерви учител до краен предел, даскалът му „запали врата“

В час по „Гледай ме лошо и ще ядеш шамар“, българското училище отново блесна с нов урок – този път по… психология на падението. Сцената – столичното ПГТ „Макгахан“. Главни действащи лица – учител с нервна система на ръба да се срине и ученик, който явно е репетирал реплики от TikTok скеч.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

„Ставай, бе!“ – вика даскалът с педагогически заряд.
„Какво ме гледаш?“ – пита той, сякаш се намира в махленски хоремаг.
„Вие ме гледате“ – отвръща ученикът, очевидно подготвен за кастинг в реалити шоу.
И накрая – шедьовърът: шамар зад врата, достойно за включване в новия учебник по гражданско образование, раздел „Когато думите не стигат“.

Но хайде, нека си говорим честно. Който е влизал в класна стая през последните 10 години, знае: днешният ученик не е дете, а ходещ TikTok с AirPods, липса на уважение и разбиране, че някой му е длъжен за всичко.

Той не чете, но има мнение. Не учи, но иска шестица. Не слуша, но настоява да бъде „уважаван“. А когато го погледнеш лошо – видео, лайв, скандал, викай медиите. Да не говорим за родителите – те са като адвокати на дявола, само че без диплома. Каквото и да е направил детето, то винаги е „провокирано“, „обидено“ и „емоционално сринато“, а учителят трябва да бъде едновременно възпитател, психотерапевт, дзен монах и… боксова круша.

Младежта днес е продукт на години глезене, безнаказаност и абсолютна липса на авторитет. За тях дисциплината е травма, критиката – тормоз, а границите – нарушаване на човешки права. Вече не се раждат деца – раждат се малки клиенти, а училището е просто обслужващ персонал.

А учителите? Е, ако оцелеят до пенсия без инфаркт или криминално досие, ще ги наградим с грамота от Excel.

И после се чудим защо Пиза тестовете ни правят за смях, а частните уроци са новата форма на образование. Защото вместо да изискваме от децата да стават хора, ние се държим с тях все едно са малки богове – недосегаеми, недосмееваеми, недонаказуеми.

Докато не светне някой шамар зад поредния ученически врат. Тогава всички се събуждат – за ден-два.