Моля, подавайте сигнали на номер: 0896577779
16.02.2025

Днес България

Винаги навреме

Днес България > Blog > България > Върховният съд отмени Защитена морска територия Корал като създадена против правилата на закона

Върховният съд отмени Защитена морска територия Корал като създадена против правилата на закона

Върховният административен съд взе важно решение. Той отмени Защитена морска територия Корал като създадена против закона. Делото бе с голям обществен интерес, като предизвика разлини мнения и реакции. Ето и цялото решение и мотивировка на съда за взетото решение.

Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая"  тук.

РЕШЕНИЕ

№ 8070

София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАНЯ ВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ИЛИАНА СЛАВОВСКА
АНЕЛИЯ АНАНИЕВА
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СТАНИМИР ХРИСТОВ
при секретарСветла Паневаи с участието
на прокурораАся Петроваизслуша докладваното
от съдиятаАнелия Ананиева
по административно дело № 9131/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по три касационни жалби, подадени от: 1. „Кортекс Трейдинг“ АД и „Фантазия 5“ ООД, чрез адв. Бакалова и адв. Атанасов като процесуални представители; 2. Община Царево, представлявана от кмета Г. Л., чрез пълномощника си адв. Костадинов и 3. Национална асоциация „Българско черноморие“, чрез председателя на УС И. В. и адв. Вълканова като пълномощник, срещу решение № 7230 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело № 7620/2022 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационните жалби се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касаторите „Кортекс Трейдинг“ АД и „Фантазия 5“ ООД оспорват изводите на съда относно мотивирането на административния акт, както и за законосъобразното провеждане на административното производство. Считат, че по делото не е установено в обхвата на обявената защитена местност да са налични видовете китоподобни бозайници и есетрови риби поради липсата на реални данни за разпространението им в посочените граници на акваторията на Черно море, както и че не е изследван въпроса относно ефективността на наложените забрани и затрудненията, които причиняват за реализиране на дейността им.

Касаторът община Царево излага доводи за неправилност на извода на съда по отношение определянето на характера на оспорения административен акт като общ такъв и навежда аргументи, че притежава белезите на подзаконов нормативен акт. В тази връзка твърди, че са допуснати съществени нарушения на процедурата по чл. 26 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 77 АПК, както и противоречие на заповедта с Кодекса за търговското мореплаване и чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България.

Касаторът Национална асоциация „Българско черноморие“ посочва, че представеният от Сдружение „Да запазим Корал“ доклад от еколог не е достатъчен да обоснове създаване на морска защитена територия „Корал“, тъй като не дава научни данни за проведени проучвания и техния период. Излага доводи за наличие на теренни изследвания, според които акваторията на защитената местност не е в интерес за трите вида китоподобни и след като научната информация доказва, че карагьозивите риби се размножават в големите реки и обитават открити морски пространства по цялото Черноморско крайбрежие и може би през миграционния си период преминават през най-отдалечената част от бреговата линия на обявената защитена местност, са незаконосъобразни и предложените мерки за опазване. Представя писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.

Касаторите правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Сдружение „Морско рибарско сдружение“ не взема становище по касационните жалби.

Ответникът – министърът на околната среда и водите, чрез пълномощника си юрк. Тихов, в писмени отговори изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за които съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

С обжалваното решение са отхвърлени оспорванията на настоящите касатори и първия ответник срещу заповед № РД-598 от 07.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 39 във вр. с чл. 33 от Закона за защитените територии (ЗЗТ) и предложение на Сдружение „Да запазим Корал“, с цел опазване местообитания на китоподобни (морска свиня, афала и обикновен делфин), както и на карагьозови и есетрови риби е обявена защитена местност „Залив Корал“ в землището на село Лозенец, община Царево, област Бургас, с обща площ от 1,32 кв. км с граница в акваторията на Черно море, определена с координатни точки в БГС2005, съгласно приложението, представляващо неразделна част от акта и са наложени изброените в т. 3 забрани.

За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед представлява общ административен акт, издаден от компетентен орган в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗЗТ, в надлежната форма и с необходимото съдържание при наличие на фактически и правни основания, без допуснати нарушения на разписаната в Глава трета на ЗЗТ процедура, след изясняване на релевантните по случая факти и в съответствие с материалния закон. Посочва, че съображенията на административния орган се съдържат в предложението на Сдружение „Да запазим Корал“, с приложения към него доклад от еколог, събраните становища в съгласувателната процедура и протокола от проведено обсъждане на комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ, както и в изложените в обстоятелствената част на акта данни. Според съда е налице положително решение на комисията за обявяване на защитената местност по смисъла на чл. 38, ал. 3 ЗЗТ, въпреки приобщените особени мнения, при което министърът на околната среда и водите взима окончателното решение за издаване на заповед за обявяване на защитената територия по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ в условията на оперативна самостоятелност. Като се позовава на приетите по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, от фактическа страна приема за установено, че площта на защитената местност е в размера по заповедта, като изцяло попада върху водна площ (акваторията на Черно море) и е в обхвата на защитена зона „Ропотамо“. Излага съображения за неоснователност на оплакването на Национално сдружение „Българско Черноморие“, че оспореният акт противоречи на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК поради липсата на обосноваване с научни данни и на чл. 4, т. 2 от Директива 92/43/ЕИО, която е транспонирана в ЗЗТ и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), като там се сочи как се определят морските защитени зони независимо от степента на тяхната защита. Извършва съпоставка на реда и условията, при които се обявяват защитените зони по ЗБР и защитените територии по ЗЗТ, като приема, че защитената местност „Залив Корал“ като вид защитена територия съгласно чл. 33, ал. 2, т. 2 ЗЗТ е създадена с цел запазване на компонентите на ландшафта и в нейните граници освен местообитанията и видовете китоподобни, карагьозови и есетрови риби, се намира и естествен риф „Мармаля“. По отношение възражението за липса на достатъчно научни данни за видовете местообитания на територията на обявената за защитена местност се позовава на решение № 660/01.11.2013 г. (обн., ДВ бр. 97/08.11.2013 г.) на Министерския съвет (МС) на Република България, с което е приет Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и неговите изменения, определени за опазване на видове и местообитания в акваторията на Черно море, вкл. и по отношение увеличаването на площта на защитената зона за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна BG0001001 „Ропотамо“ (решение № 660/01.11.2013 г. на МС, обн., ДВ бр. 97/08.11.2013 г.), при което разширение е включена и територията на залив Корал. Въз основа на научните данни и информация, събрани по повод приемането на това решение, достига до извод за неоснователност на твърдението за липса на такива за видовете местообитания и тяхната значимост за обявената за защитена местност. Съдът счита за неоснователни и аргументите за липсата на есетрови риби в тази територия поради изложеното в предоставения от Сдружение „Да запазим Корал“ доклад, съгласно който двата вида, срещащи се в акваторията на МЗТ – шип и атлантическа есетра, са в категория CR, критично застрашен в световен мащаб в Червения списък на IUCN. При сравняване на наложените забрани и ограничения по отношение на защитената зона „Ропотамо“ и тези, предмет на оспорената заповед, констатира само частично припокриване за две от тях и въвеждането на нови четири забрани, които определя като стандартни режими и ограничения за опазване на китоподобните бозайници и рибни видове, намаляващи заплахите върху същите. Излага съображения и за общоизвестната заплаха за китоподобните бозайници предвид въздействието на шумовото замърсяване от моторните превозни средства и възможността за сблъсък с тях. Посочва, че забраните по т. 3.1 и т. 3.4 от оспорената заповед не са абсолютни по отношение на извършването на всякакви спортно – развлекателни и водноатракционни услуги, тъй като са допустими дейности с предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност, екологичен мониторинг и за духовно обогатяване. На последно място достига до извод, че участието на обществеността в процедурата не е ограничено съгласно чл. 6 от Орхуската конвенция, а е реализирано в пълна степен при самото вземане на решението и допуснатото съдебно оспорване на административния акт, което е съобщено чрез обявление в Държавен вестник. По тези съображения приема подадените жалби за неоснователни и ги отхвърля.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно по следните съображения:

Настоящият състав споделя извода на първата инстанция относно квалификацията на административния акт като общ такъв и издаването му от компетентен орган.

Безспорно заповедта по чл. 39, ал. 1 ЗЗТ, на каквато правно основание е постановената, предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, както и тази по чл. 42, ал. 5 ЗЗТ са административни актове на министъра на околната среда и водите като централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 2, т. 4 от Закона за администрацията.

Със заповедта по чл. 39 ЗЗТ министърът определя основанието, основните цели, категорията, наименованието, площното разпределение на горите, земите и водните площи, както и режима на основните дейности в защитената територия.

Водещо за преценката относно характера на тази заповед е волеизявлението на компетентния орган за определяне на една територия за защитена съгласно чл. 33, ал. 1 ЗЗТ с обозначена площ. Конкретните, насочени към неопределен кръг лица, ограничителни мерки са последица от възприетия от органа режим на защита в резултат на действието на приетия акт, а не съставляват последица, породена от многократността на осъществяването на фактическия състав, визиран в правна норма. В тази връзка определянето на съответната територия за защитена е с еднократно правно действие, което характеризира акта по чл. 39 ЗЗТ като общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Правилно тричленният състав приема, че възможността за евентуално изменение на нейните граници във времето не променя съдържанието и действието на акта, който се изразява в еднократното нареждане за обявяване на конкретната територия за защитена. Предвиденото в закона обнародване на административния акт в ДВ е с оповестително действие и не е от значение за преценката на неговия характер. Ето защо, обективираното в заповедта по чл. 39 ЗЗТ волеизявление не носи белезите на правила за поведение с повтарящо се действие, насочени към неограничен брой правни субекти, което изключва характера му на нормативен административен акт.

Неправилен е изводът на съда за спазване на изискването за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Основателни са възраженията на дружествата – касационни жалбоподатели, че искането на Сдружение „Да запазим Корал“, както и приложеното към него становище на еколог М. П. не могат да заместят мотивите на административния орган. Действително съдебната практика допуска мотивите на административния акт да се съдържат в документи, предхождащи или последващи неговото издаване, но настоящият случай не е такъв. С предложението на посоченото сдружение единствено се инициира административното производство съгласно чл. 36, ал. 1, предл. 2 ЗЗТ, но това не означава, че само въз основа на него, без преценка на данните, които го съпътстват, може да се направи извод за мотивираност на административния акт. От една страна изложените в предложението факти не са подложени на проверка, а от друга – в оспорената заповед липсват съображения от издателя й коя част от тях възприема и коя не. В оспорената заповед е посочено, че защитената местност се обявява с цел опазване на местообитание на китоподобни, както и на карагьозови и есетрови риби. Други факти и обстоятелства не са изложени. Предложението на сдружението се основава освен на аргументи за защита на местообитанията на изброените морски видове, но и на доводи относно възможността за възстановяване на вида тюлен монах, като е изведена необходимостта да се осигури акватория с режим от мерки на опазване с цел гарантиране на потенциално местообитание и хранителна база за неговото реинтродуциране. Съображения в тази насока в оспорената заповед липсват. Липсва и обосновка относно конкретните наложени мерки за защита. Такава не се съдържа и в протоколите от заседанията на помощния орган – комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ. В тях единствено е посочено, че решението е взето след проведени разисквания, без никакви съображения в подкрепа на направеното предложение. В дадените в хода на съгласувателната процедура становища също не са изложени конкретни аргументи относно необходимостта от обявяване само на залив Корал за защитена местност, като в по-голямата част от тях е обсъдена целесъобразността на предложените мерки за защита. В тази връзка е допуснато нарушение на изискванията за форма на акта, в който липсват фактически обстоятелства, обосноваващи по какви причини се обявява за защитена именно тази част от акваторията на Черно море с площ от 1,32 кв. км.

Противно на изводите на съда актът не е мотивиран и с обстоятелства, свързани с намиращия се в границите на тази територия естествен риф „Мармаля“ като морфологична граница на залива с оглед релефа на дъното на животинския и растителен хабитат под водата. Недопустимо е позоваването на факти, на които заповедта не се основава, както и едва в съдебното производство да се представят доказателства за наличие на научни данни, които не са част от административната преписка. В този смисъл съдът допълва мотивите на административния орган, като коментира данни относно застрашените видове и техните местообитания в територията на обявената за защитена местност, от Института по океанология при БАН и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН през 2013 г., решение № 660/01.11.2013 г. на Министерския съвет на РБ за разширяване на защитена зона „Ропотамо“, създадена по реда на Закона за биологичното разнообразие за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна, част от Европейската екологична мрежа „НАТУРА 2000“, чрез увеличаване на площта на акваторията й, при което разширение е включена и територията на „Залив Корал“.

Действително в дискрецията на административния орган е да издаде заповед за определяне на защитената местност или да отхвърли направеното предложение, когато от отделни членове на назначената по реда на чл. 38, ал. 1 ЗЗТ комисия са изразени особени мнения (община Царево и областна администрация Бургас), но това не го освобождава от задължението да извърши собствена преценка и да изложи съображения по аргументите в предложението на иницииралото административната процедура сдружение, както и да подложи на проверка данните, съдържащи се в искането и в доклада към него, чрез използване на специални знания по реда на чл. 49 във вр. с чл. 74 АПК. В случая такава проверка не е извършена. Обстоятелството, че категорията „защитена местност“ по ЗЗТ съответства на режим на защита и категория IV на Международния съюз за защита на природата и природните ресурси, за която няма въведени изисквания за формат и детайлност на научни разработки и научни данни, в какъвто смисъл са доводите на процесуалния представител на административния орган, не изключва задължението на издателя на акта да изследва доколко информацията, съпътстваща направеното до него предложение е достоверна. В този смисъл не са спазени изискванията на чл. 71 АПК. Неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед съгласно чл. 146, т. 3 АПК.

Настоящият състав приема, че в случая е допуснато и друго нарушение на регламентираната в ЗЗТ процедура.

Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗТ, в срок до една година от постъпване на предложението за обявяване на национален и природен парк и в срок до шест месеца за другите категории защитени територии министърът на околната среда и водите или упълномощено от него лице назначава комисия.

В следващите алинеи на разпоредбата са регламентирани състава на комисията и мнозинството, с които взима решението си, вкл. и в хипотезата на подписали решението членове с особени мнения.

В случая комисията не е назначена нито от министъра на околната среда и водите, нито от упълномощено от него лице. От данните по делото се установява, че съставът на помощния орган е определен със заповед № РД-89/03.06.2022 г., допълнена със заповед № РД-90/06.06.2022 г. на директора на РИОСВ – Бургас, въз основа на писмо от 18.03.2022 г. на заместник – министър на околната среда и водите, който не е оправомощен за това с нарочна заповед от министъра. Твърдението на процесуалния представител на ответника – издател на оспорената заповед, че заместник – министър Б. действа по силата на изрично оправомощаване не е подкрепено с доказателства. Такива не са представени и в касационното производство. Дори и да се приеме, че такава заповед действително е налице, то законът не предвижда възможност упълномощеното лице да делегира това свое правомощие на друг субект. В този смисъл регламентираната в ЗЗТ процедура, макар и формално спазена, е проведена от комисия, която не е надлежно назначена от компетентния орган съгласно чл. 38, ал. 1 ЗЗТ, поради което се явява изначално опорочена, след като министърът възприема взетото от помощния орган решение.

Според настоящия състав независимо от това, че предвиденото в чл. 33 и сл. ЗЗТ производство е особено, то това не изключва приложението на общите правила, регламентирани в АПК за издаване на общ административен акт, доколкото няма специална уредба в ЗЗТ. Основателно в този смисъл е възражението на касаторите, че в конкретния случай не са спазени изискванията относно участието на заинтересованите лица в производството съгласно чл. 69 АПК и на същите не е дадена възможност да упражнят правата си в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66. От доказателствата по делото е видно, че информацията за постъпилото предложение за обявяване на защитена територия „Залив Корал“ и назначаването на комисия по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ, както и датата на провеждане на заседанието й (15.06.2022 г.) са публично оповестени на страницата на Министерството на околната среда и водите и РИОСВ – Бургас на 03.06.2022 г. По този начин е извършено уведомяване за откриване на производството по чл. 66 АПК. Не е спазен обаче предвиденият едномесечен срок съгласно чл. 69, ал. 2 АПК, който цели да осигури възможност на заинтересованите лица да осъществят правото си на реално участие в административното производство и в обсъждането на направеното предложение. Липсва и указание какви са определените форми за тяхното участие. Обстоятелството, че след оповестяване на постъпилото предложение не са подадени възражения и изразени становища, извън тези на субектите – членове на комисията, не обосновава извод за спазване на посочените нормативни условия. Тяхното нарушаване обективира съществено нарушение на административнопроизводствените правила и също е основание за отмяна на общия административен акт.

Констатираните нарушения препятстват съда да извърши преценка относно съответствието на заповедта с материалния закон. Липсата на фактически обстоятелства, обосноваващи причините, поради които именно тази част от акваторията на Черно море се приема за местообитание на посочените морски видове, които следва да се съхранят, не позволява извършването на съдебен контрол както по отношение спазването на относимите материалноправни разпоредби, така и относно пропорционалността и съразмерността на наложените с оспорената заповед забрани и режими. Това налага отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Предвид обстоятелството, че административното производство е проведено по предложение на заинтересовано юридическо лице делото като преписка следва да се върне на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона.

С оглед на изхода от спора и направените от касаторите искания за присъждане на разноски, Министерството на околната среда и водите – юридическото лице, в чиято структура е органът – ответник, следва да им заплати такива за двете съдебни инстанции съобразно представените доказателства за извършването им – договори за правна защита и съдействие, фактури, преводни нареждания и списъци по чл. 80 ГПК, както следва: на „Кортекс трейдинг“ АД в размер на 3940 лева (от които 420 лева – внесени държавни такси за първоинстанционното и касационното производство, 20 лева за обнародване на оспорването, 500 лева – депозит за съдебно-техническа експертиза, 1200 лева – адвокатско възнаграждение за първата и 1800 лева – за настоящата инстанция); на „Фантазия 5“ ООД в размер на 2120 лева (от които 420 лева – внесени държавни такси за първоинстанционното и касационното производство, 500 лева за съдебно-техническа експертиза и 1200 лева – адвокатско възнаграждение за първата инстанция); на община Царево в размер на 1570 лева (от които 70 лева – внесена държавна такса за касационното производство и 1500 лева – адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция) и на Национална асоциация „Българско черноморие“ в размер на 370 лева – внесена държавна такса за касационното производство. Направеното на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК възражение от процесуалния представител на ответника – административен орган за прекомерност на заплатените адвокатски възнаграждения е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, чл. 184 и чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав


РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 7230 от 29.06.2023 г., постановено по адм. дело № 7620/2022 г. по описа на Върховния административен съд и вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № РД-598 от 07.07.2022 г. на министъра на околната среда и водите.

ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 22 да заплати на „Кортекс трейдинг“ АД, ЕИК 831642320 направените по делото разноски в размер на 3940 (три хиляди деветстотин и четиридесет) лева.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 22 да заплати на „Фантазия 5“ ООД, ЕИК 203791148 направените по делото разноски в размер на 2120 (две хиляди сто и двадесет) лева.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 22 да заплати на Община Царево, ЕИК 00057097 направените по делото разноски в размер на 1570 (хиляда петстотин и седемдесет) лева.

ОСЪЖДА Министерството на околната среда и водите, с адрес: гр. София, бул. „Кн. Мария Луиза“ № 22 да заплати на Национална асоциация „Българско черноморие“, ЕИК 176491108 направените по делото разноски в размер на 370 (триста и седемдесет) лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА


секретар:ЧЛЕНОВЕ:/п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА

/п/ АНЕЛИЯ АНАНИЕВА

/п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА

/п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ
Споделете тази новина
0 0 votes
рейтинг
абонирай се
Notify of
guest
0 Comments
най-стари
най-нови най-гласувани
Inline Feedbacks
View all comments
0
Would love your thoughts, please comment.x