Вяла кампания, остри думи и усещане за предрешен изход
Априлските избори все по-често се очертават като вот без ясен победител и без реален шанс за стабилно правителство. В политическите среди тази хипотеза вече не е просто сценарий, а работно допускане. Говори се открито за нови избори наесен, вероятно в пакет с президентските.
Може да прочетете повече за нашата нова рубрика "10 гастрономически минути с Мая" тук.
На този фон кампанията не просто върви вяло. Тя изглежда изтощена още преди да е започнала истински. Липсва енергия, липсват идеи, липсва и онзи елементарен опит да се говори за управление. Вместо това политическата битка се измести почти изцяло в социалните мрежи.
Там вече не става дума за програми или визии. Партиите се атакуват директно, често грубо, с компромати, които до вчера всички знаеха, но никой не използваше. Днес същите тези „тайни“ се хвърлят като тежка артилерия. Целта не е да се убедят избиратели, а да се унищожи противникът.
Проблемът е, че голяма част от обществото приема това като някаква форма на справедливост. Като „най-накрая истината да излезе“. А всъщност става дума за поредния политически цирк, в който едни и същи актьори си разменят роли и обвинения.
В основата на блокажа стоят дълбоките конфликти между основните играчи. Румен Радев няма намерение да прави компромиси с Бойко Борисов или Делян Пеевски. Напротив, именно сблъсъкът с тях го тласна към по-активна политическа роля. Влизането в каквато и да е „сглобка“ с тези фигури би подкопало проекта му още в зародиш.
От другата страна отношенията с „Промяната“ са на практика замразени. Радев ясно показа, че няма да седне „на една маса“ с хора, на които няма доверие. Това прави почти невъзможно формирането на мнозинство, дори при относително близки резултати.
Възможните партньори също не изглеждат стабилни. Радостин Василев и неговият проект МЕЧ се разглеждат като евентуален съюзник, но тежестта им остава под въпрос. БСП вече не е надежден фактор след серията компромисни коалиции, които отблъснаха традиционния ѝ електорат.
Възраждане стои встрани с крайни позиции – излизане от НАТО и ЕС и ориентация към евразийски съюзи. Това я прави трудно приемлив партньор за каквато и да е широка коалиция. Малките формации като „Величие“ са с минимални шансове да прескочат бариерата, а Има такъв народ изглежда извън парламентарната игра.
Всичко това води до един извод, който все повече се споделя неофициално: страната влиза в поредна спирала от избори. Партиите го знаят и затова борбата е ожесточена, но не и съдържателна. Тя е „на зъби и нокти“, но без визия какво следва след победата.
Голямата неизвестна остава избирателната активност. Именно тя е ключът към всякакъв различен сценарий. Ако повече хора излязат да гласуват, балансът може да се размести. Това е и надеждата на Радев – силен резултат, който да позволи по-ясно управление, дори с амбиция за мнозинство.
Засега обаче социологическите сигнали не са оптимистични. Очакванията са за ниска активност и разпокъсан вот.
И въпреки това остава един възможен обрат. В последния момент често се случва нещо просто – хората решават да накажат управляващите. Ако това се случи, изборите могат да изненадат всички. Ако не, страната ще продължи да се върти в същия политически кръг.
